— Не. Не искам да го призовавам днес — помоли се Бони. — Съжалявам, Елена, но просто не мога, без да имам поне един ден почивка. А освен това Деймън иска да говори само с теб, така че само ти трябва да се срещнеш с него… само че не в гората, а някъде наблизо… като ти лично ще го потърсиш. Той е наясно с всичко, което се случва. Лесно ще разбере, че си там.
— Тогава аз ще придружа Елена — намеси се Мат. — Спорът с шерифа е мой проблем. Бих искал да отида и до мястото, където видях поваленото дърво…
Трите момичета посрещнаха с шумни протести предложението му.
— Казах само, че бих искал да отида там — заоправдава се Мат, — а не че ще го включим в плана. Всички знаем, че мястото е опасно.
— Нека да повторим — продължи Елена. — И така, Бони и Мередит ще посетят Каролайн, а двамата с теб ще тръгнем да търсим Деймън. Предпочитам да търся следите на Стефан, но още не разполагаме с достатъчно сведения за него.
— Точно така, но преди да тръгнете, може би не е зле да се отбиете в къщата на Джим Брайс. Мат лесно ще намери оправдание за това, понеже се познава с Джим. А ти, Елена, ще провериш какво става с Тами — предложи Мередит.
— Звучи ми като планове А, В и С — констатира Елена и всички се разсмяха.
Денят беше ясен, над главите им слънцето жарко припичаше.
На ярката слънчева светлина всички се чувстваха силни и уверени, въпреки краткотрайното смущение от обаждането на шериф Мосбърг.
Никой от тях обаче нямаше дори бегла представа, че тепърва започва най-страшният кошмар в живота им.
Бони се отдръпна назад, когато Мередит почука на вратата на семейство Форбс.
Никой не отвори. Къщата остана тиха. Мередит почука отново.
Този път Бони дочу някакъв шепот отвътре. Госпожа Форбс просъска нещо, после се чу и далечният смях на Каролайн.
Накрая, тъкмо когато Мередит се приготви да натисне звънеца, което сред жителите на Фелс Чърч се възприемаше като проява на нелюбезност, вратата се открехна. Бони ловко промуши обувката си във вратата, за да не бъде отново захлопната под носа й.
— Здравейте, госпожо Форбс. Ние само… — запъна се Мередит. — Искаме само да проверим дали Каролайн е по-добре — довърши тя сковано. Госпожа Форбс я изгледа като че ли бе видяла призрак, от който цяла нощ се беше мъчила да избяга.
— Не, не е добре. Тя още е… болна. — Гласът на майката на Каролайн прозвуча глухо и отнесено, а погледът й се вторачи някъде зад дясното рамо на Бони. Бони усети как косъмчетата по ръцете и врата й настръхнаха.
— Добре, госпожо Форбс. — Дори Мередит заговори с престорена бодрост.
Тогава някой внезапно се намеси:
— А вие добре ли сте? — С изненада откри, че това бе нейният собствен глас.
— Каролайн… не е добре. Тя… не желае да се вижда с никого — зашепна жената.
Сякаш айсберг се плъзна по гръбнака на Бони. Искаше й се тутакси да се обърне и да побегне далеч от тази къща и лошата й аура. Но в следващия миг госпожа Форбс най-неочаквано припадна. Мередит едва успя да я подхване да не падне на пода.
— Припадна — констатира Мередит кратко.
На Бони й се искаше да каже: „Ами само да я внесем вътре и да избягаме!“. Но едва ли можеха да постъпят така.
— Трябва да я внесем вътре — каза Мередит. — Бони, ще ми помогнеш ли?
— Не ми се иска — отвърна приятелката й, — но имаме ли избор?
Госпожа Форбс, макар да бе дребна, се оказа неочаквано тежка. Бони я подхвана за краката и последва Мередит в къщата, пристъпвайки колебливо, стъпка по стъпка.
— Само ще я оставим на леглото — каза Мередит. Гласът й потрепери. Имаше нещо в къщата, което беше ужасно обезпокояващо и сякаш я обливаха вълни от напрежение, отгоре до долу.
И тогава Бони го видя. Само за миг, когато пристъпиха във всекидневната. Беше нататък по коридора и можеше да се окаже само някаква причудлива игра на светлините и сенките, но на всеки би се сторило като силует на човек. Човек, който бягаше като гущер — но не по пода. А по тавана.
19
Мат почука на вратата на Джим Брайс. До него беше Елена, за прикритие нахлупила върху главата си шапка с емблемата на бейзболния отбор „Вирджиния Кавалиърс“ и скрила очите си зад големите слънчеви очила, измъкнати от един от шкафовете на Стефан. Беше облякла синя риза, подарък от Мат, и прекалено големите за нея джинси на Мередит. Сигурна бе, че с тази дегизировка никой във Фелс Чърч нямаше да я познае.