— Надявам се само поне те да са добре — рече Мат мрачно, докато излизаха през вратата. Тами ги изпрати чак до колата, като не преставаше да подвиква разни глупости за това колко добре си били прекарали тримата.
Елена го изгледа притеснено от седалката до шофьорската. В момента той нямаше никакъв документ за самоличност, нито шофьорска книжка, а тя не можеше да управлява кола.
— Може би ще е по-добре първо да се обадим в полицията. Мили Боже, какво нещастно семейство!
Мат дълго време остана смълчан, със стиснати устни и мрачна физиономия.
— Имам чувството, че и аз съм донякъде отговорен. Искам да кажа, че знаех, че нещо с нея не е наред. И още тогава трябваше да го кажа на родителите й.
— Сега и ти започна да говориш като Стефан. Не може да си отговорен за всеки, който ти се изпречи пред очите.
Мат я удостои с поглед, изпълнен с благодарност.
— За мен е много по-важно — продължи Елена, — да попитам Бони и Мередит за нещо друго, което ще докаже, че ти не си отговорен. Помолих ги да проверят Изобел Сайтоу, приятелката на Джим Брайс. Ти никога не си имал някакъв контакт с нея, но Тами може да е имала.
— Искаш да кажеш, че и тя е замесена?
— Надявам се Бони и Мередит да разберат.
Бони се прикова на място, като едва не изпусна краката на госпожа Форбс.
— Няма да вляза в тази спалня.
— Трябва да влезеш, защото не мога да се справя сама с нея — отвърна й Мередит. После добави с подкупваща интонация: — Виж какво, Бони, ако влезеш с мен, ще ти споделя една тайна.
Бони прехапа устни. После затвори очи и се остави Мередит да я води, стъпка по стъпка, по-навътре в къщата, приличаща й на къща на ужасите. Знаеше къде се намира спалнята. Нали беше играла в къщата още от дете. Трябваше да се върви все нататък по коридора, преди да се завие наляво.
Остана изненадана, когато само след няколко крачки Мередит внезапно се спря.
— Бони.
— А? Какво?
— Не искам да те плаша, но…
Тези нейни думи веднага хвърлиха Бони в ужас. Моментално се ококори.
— Какво? Какво?
Но преди Мередит да успее да й отговори, погледна изплашено през рамо и го видя.
Каролайн беше до нея, но не беше изправена, а пълзеше… не, по-скоро се влачеше по пода, както бе направила на пода в стаята на Стефан. Също като гущер.
Кестенявата й коса, силно разрошена, се свличаше върху лицето й. Коленете и лактите й бяха извити под невъзможни ъгли.
— О, Боже мой… Каролайн, какво е станало с лицето ти?
Каролайн имаше насинено око. По-скоро пурпурно червено, толкова подуто, че Бони не се съмняваше — в най-скоро време отокът щеше да почернее. По брадичката си имаше още една пурпурна подутина.
Каролайн не й отговори, ако не се брои за отговор съскането й, когато пак запълзя напред.
— Мередит, бягай! Тя е точно зад мен!
Мередит, силно изплашена, ускори крачките си, от което Бони още повече се ужаси, защото знаеше, че приятелката й не се плашеше лесно. Но когато се втурнаха напред, с госпожа Форбс помежду им, Каролайн пропълзя под майка си към вратата на спалнята на родителите й.
— Мередит, аз няма да вляза в… — Но те вече бяха прекрачили прага на вратата. Бони набързо огледа всички ъгли. Каролайн не се виждаше никъде.
— Може би се е напъхала в гардероба — предположи Мередит. — Сега ме остави да вляза първа и да мина откъм далечната страна на леглото. — Мередит заобиколи зад леглото и нагласи госпожа Форбс така, че главата й да е върху възглавниците. — Сега я изтегли навътре в леглото, за да попаднат краката й от другата страна.
— Не мога да го направя. Нали знаеш, че Каролайн се е скрила под леглото.
— Не може да е под леглото. Височината на пространството под леглото е само към дванайсет сантиметра — отсече Мередит твърдо.
— Ама е там! Зная го. А ти ми обеща да споделиш някаква тайна — ядосано додаде Бони.
— Добре! — Мередит я изгледа замислено през разчорлената си коса, спусната над челото й. — Вчера телеграфирах на Аларик. Той се намира толкова далеч, в някаква такава затънтена местност, че мога да се свържа с него единствено чрез телеграма. Може да изминат няколко дни, преди моето съобщение да стигне до него. Имам чувството, че ще ни потрябват съветите му. Неудобно ми бе да го моля да се занимава с нещо, което въобще не е свързано с доктората му, но…