— Ще продължим напред. Само че по-бавно. Станало е по-късно, отколкото си мислех.
Както можеше да се очаква, първа се окопити Мередит.
— Ще се справим, Бони — прошепна й тя. — Но спри! Веднага! Нищо няма да постигнем така!
Бони не вярваше, че може да спре. Но Мередит я удостои с онзи свой специален поглед, до който прибягваше само когато бе абсолютно сериозна. Погледът, с който бе погледнала Каролайн, преди да я просне на пода в стаята на Стефан.
Бони положи върховно усилие и за свое удивление откри, че може да сподави следващия си писък. Само се вторачи глуповато в Мередит, докато все още цялата се тресеше от страх.
— Добре, добре — Мередит преглътна. — Само с избутване нищо няма да постигнем. Затова ще се опитам да… отскубна пръстите й. Ако обаче нещо се случи с мен, ако това тук ме завлече под леглото, тогава ще побегнеш, Бони. Ако пък не успееш да избягаш, обади се на Елена и Мат. И ще им звъниш, докато не ти отговорят.
Тогава Бони извърши нещо, което за нея си беше чист героизъм. Отказа да мисли само за това как Мередит ще бъде завлечена под леглото. Нямаше да позволи мислите й да бъдат обсебени единствено от това как нейната Мередит, след яростна съпротива, ще изчезне под леглото и как тя в крайна сметка ще остане сама да се бори с чудовището. За проклетия и двете бяха захвърлили чантите си в коридора, заедно с мобилните телефони в тях, когато се бяха заловили да мъкнат госпожа Форбс. Така че сега Мередит нямаше как веднага да повика помощ по телефона. Тогава на Бони не оставаше друг изход, освен да разчита на Призоваването.
Заля я внезапно надигнала се вълна на възмущение. Защо въобще момичетата мъкнеха тези тъпи чанти? Дори и Мередит, колкото и да бе разумна, винаги влачеше чанта. Е, разбира се, чантите на Мередит бяха дизайнерски, побиращи всичките й принадлежности и куп други полезни вещи като малки бележници и връзка ключове с фенерче към тях, но… но ако беше момче, мобилният й телефон сега щеше да е в джоба й.
Отсега нататък ще нося само кесия, закрепена за колана ми, закани се мислено Бони, с тържествуващо усещане, че открива нещо адски важно за всички момичета по света. Ала в същия миг усети как нещо я докопа за глезена и здраво я стисна. Колкото и да бе гадно, насили се да погледне надолу и видя очертанията на един от пръстите на Каролайн, завършващ с дълъг нокът с бронзов лак.
Паниката отново избухна в гърдите й, но този път с пълна мощ. Едва не се задави, когато крясъкът й застина насред скованото й гърло. И за свое безкрайно удивление спонтанно се потопи в транс, за да се заеме с Призоваването.
Ала не я изненада толкова това, че се отдаде на Призоваването. Повече я учуди това, което произнесе мислено:
Деймън! Деймън! Хванати сме в капан в къщата на Каролайн и тя е полудяла! Помогни ни!
Това се изля от нея като водите на подземен извор, внезапно отпушен и бликнал като гейзер.
Деймън, тя ме докопа за глезена… и не го пуска! Ако се докопа и до Мередит, не зная какво да правя! Помогни ми!
Смътно успя да чуе — понеже вече бе изпаднала в дълбок транс — как Мередит заговори:
— Аха–а! Като пръсти е, но всъщност е някакъв гаден израстък! Трябва да е като онези пипала, за които ни говореше Мат. Опитвам се… едно от тези пипала… да го отскубна…
Последва някакво бясно шумолене и ровене под леглото. И то не само от едно място, а толкова масивно боричкане и блъскане, че разтресе матрака нагоре и надолу, заедно с бедната госпожа Форбс върху него.
Там, отдолу, сигурно има десетки от тези противни насекоми.
Деймън, това са онези същества! Адски много. О, Господи, мисля, че всеки момент ще припадна. Ако наистина припадна… и ако Каролайн ме замъкне под леглото… О, моля те, ела и ми помогни!
— По дяволите — изруга Мередит. — Не зная как Мат се е справил с тази напаст. Много силно ме стиска и… и ми се струва, че тук има повече от едно пипало.
„Всичко свърши“, изпрати Бони мисленото си послание, странно притихнала, докато усещаше как коленете й започват да се подкосяват. „И двете ще умрем!“
— Несъмнено… такъв е проблемът с всички простосмъртни. Само че не още — произнесе един глас зад нея, една силна ръка я обхвана през кръста и с лекота я издърпа назад. — Каролайн, забавлението свърши. Говоря съвсем сериозно. Пусни ги!
— Деймън! — ахна Бони. — Деймън! Ти дойде!
— Ами след като цялото ти това вайкане започна да ми лази по нервите. Но това не означава, че…