Бони и Мередит трескаво грабнаха чантите си, захвърлени в коридора на пода, преди да изскочат от къщата.
— Колко е часът? — задъхано попита Бони, когато най-после се настаниха в безопасност в колата на Мередит.
— Почти пет е.
— Стори ми се, че е много по-късно.
— Зная, но има още няколко часа до залез-слънце. Освен това съм получила съобщение от Елена.
— За Тами?
— Ще ти кажа. Но първо… — Бони за пръв път виждаше Мередит смутена. Накрая не издържа и я попита: — Е, как беше?
— Кое?
— Целувката с Деймън, глупачке.
20
— Ох — Бони се отпусна блажено на седалката. — Беше като… фойерверки! Убийствено! Страхотно!
— Хилиш се самодоволно.
— Не се хиля — отвърна Бони с достойнство. — Само се усмихвам при приятния спомен. Освен това…
— Освен това, ако не го беше Призовала, още щяхме да сме затънали в онзи ужас в стаята. Благодаря ти, Бони. Ти ни спаси. — Мередит беше съвсем сериозна и искрена.
— Мисля, че Елена имаше право, когато каза, че той не мрази всички хора — бавно процеди Бони. — Но, знаеш ли, аз току-що осъзнах нещо. Въобще не можах да видя аурата му. Виждах само нещо черно, съвсем черно, равномерно и плътно, да се стеле като обвивка около него.
— Може би той така се защитава, чрез обвивка, през която никой не може да надзърне.
— Може би — съгласи се Бони, ала в гласа й продължаваше да се прокрадва тревожна нотка. — А какво е съобщението от Елена?
— В него се казва, че Тами Брайс определено се държала крайно странно. Елена и Мат отишли в Олд Уд.
— Може би са очаквали да се срещнат с Деймън. Точно в четири часа и четирийсет и четири минути, както самият той каза. Много е лошо, че не можем да й се обадим.
— Зная — кимна Мередит мрачно. Всички във Фелс Чърч отлично знаеха, че в района на Олд Уд и на гробището няма обхват. — Но все пак опитай още веднъж.
Бони опита да се свърже с Елена и получи стандартното съобщение, че абонатът е извън обхват. Поклати глава.
— Не е на добре. Вече може да са стигнали гората.
— Е, тя иска от нас само да се срещнем с Изобел Сайтоу. Нали я знаеш? Приятелката на Джим Брайс. — Мередит отклони разговора в друга насока: — Това ми напомни да те попитам нещо, Бони: успя ли да провериш аурата на Каролайн? Имаше ли някое от онези създания… вътре в нея?
— Мисля, че успях. Видях аурата й, но о, гадост, никога повече не искам да я видя. Беше объркана, тъмнокафява, с бронзов оттенък, ама имаше и нещо зеленикаво, навсякъде пронизана с черни линии, начупени, зигзаговидни като светкавици. Не зная какво означава всичко това, дали е признак, че в нея се е вселило някое от онези същества, но със сигурност няма да й се хареса гледката, ако можеше да се види отстрани! — Бони сви рамене погнусено.
— Добре — утешително заяви Мередит. — Зная какво бих казала, ако трябваше да правя предположения, но ако ще ти прилошее, няма повече да говоря.
Бони преглътна с усилие.
— Нищо ми няма. Ама ти сериозно ли си решила да се завлечем в къщата на Изобел Сайтоу?
— Съвсем сериозно. Между впрочем вече почти стигнахме. Нека първо си срешем косите, да поемем дълбоко дъх и след това да влезем. Доколко я познаваш?
— Е, зная само, че не е глупава. Не сме били в един клас. Но по едно време се засичахме в часовете за рехабилитация, защото тя страдаше от сърцебиене или нещо подобно, а пък аз от онези ужасни пристъпи на астма…
— Сигурно си ги получавала заради преумората след танците по цели нощи — сухо отбеляза Мередит. — Аз обаче въобще не я познавам. Как изглежда?
— Ами… привлекателна е. Също като теб, само че е азиатка. По-ниска е от теб… приблизително колкото Елена, но е по-слаба. Може да се каже, че е стройна и елегантна. Донякъде е срамежлива, от онези тихите, нали се сещаш? Тях най-трудно можеш да ги опознаеш. И освен това е… приятна на вид.
— Скромна, тиха и привлекателна. Звучи добре.
— И аз мисля така — рече Бони и притисна изпотените си длани върху коленете си. Обаче още по-добре ще ми прозвучи, каза си тя, ако Изобел не е у дома си.
Но пред къщата на семейство Сайтоу видяха паркирани няколко автомобила. Бони и Мередит почукаха колебливо на вратата, замислени за всичко, което ги бе сполетяло напоследък.
Отвори им Джим Брайс, високо мършаво момче, не напълно възмъжало и леко прегърбено. Бони се изненада, когато той се вцепени, виждайки Мередит.