Бони вече нямаше какво да повръща и се изплю.
И тъкмо тогава чу глух удар.
Тя вдигна глава, макар да знаеше какво ще види. Но още бе в шок. Мередит се бе превила на две след удара в стомаха си.
Следващото, което Бони си спомняше, беше как мигновено се озова до Мередит.
— О, боже мой, да не би да те прониза? — Всъщност приятелката й беше само блъсната… но много силно, в корема…
Мередит още не можеше да си поеме дъх. Бони си припомни един от съветите на сестра си, притежаваща солиден опит като медицинска сестра. Стисна двата си юмрука и здраво халоса приятелката си по гърба и Мередит внезапно пое дъх.
— Благодаря — изрече тя с немощен глас, но Бони вече бе започнала да я дърпа към изхода, по-далеч от кискащата се Изобел и нейните най-дълги в целия свят нокти и от комплекта й с хирургически инструменти върху подноса за закуска до нея.
Бони се добра до вратата и едва не се сблъска с Джим, помъкнал кърпа за бърсане в ръката си. Кърпата вероятно беше за Изобел, предположи Бони. Само че сега единственото, което я интересуваше, беше как да помогне на Мередит, за да се увери с абсолютна сигурност, че няма рани някъде по тялото си.
— Успях да се дръпна преди да успее да ме намушка — заговори Мередит, все още дишайки трудно, докато Бони тревожно оглеждаше кожата й над джинсите. — Имам само някакво леко охлузване, това е всичко.
— И теб ли те наръга? — изуми се Джим. Само че го произнесе шепнешком.
Бедното момче, жалостиво си каза Бони, най-после успокоена, че Мередит не беше пострадала. Явно човек не можеше да проумее какво става, когато си имаше работа с Каролайн, с Тами и с приятелката на Джим. Как тогава той успяваше да се справя с тях?
Но ако дръзнеше да му каже всичко това открито, той щеше да си помисли, че си има работа с още полудели момичета.
— Джими, веднага трябва да се обадиш на доктор Алпърт. Мисля, че след това трябва да отидете в болницата в Риджмънт. Изобел си е нанесла тежки рани. Само бог знае колко са. Всичките тези пробождания сигурно ще се инфектират. Кога започна всичко това?
— Хм, ами… след като Каролайн дойде, за да се види с нея.
— Каролайн! — смутено извика Бони. — Да не би да пълзеше?
Джим я изгледа учудено.
— Ъ?
— Не обръщай внимание на Бони. Тя просто се шегува — намеси се Мередит. — Джими, ако не искаш, не ни разказвай за Каролайн. Ние… хм, ние знаем, че е била тук, в къщата.
— Нима вече всички знаят? — попита Джим с измъчен вид.
— Не. Само Мат, но той сподели с нас само, че някой може да е направил нещо на малката ти сестра.
Джими изглеждаше едновременно гузен и поразен. Думите се изляха от устата му, като накипели вътре в него от много сдържане, а сега тапата бе изхвръкнала от бутилката.
— Вече и аз не зная какво става тук. Мога само да ви разкажа какво се случи. Късно вечерта, преди два дни, Каролайн пристигна и… искам да подчертая, че въобще не съм й посягал. Тя изглеждаше добре, а моите родители ги нямаше и така нататък, но аз въобще не си помислих, че съм от онези, които…
— Това сега няма значение. Разкажи ни само за Каролайн и Изобел.
— Хм, ами Каролайн се появи в такова едно облекло… хм, ами от кръста нагоре на практика съвсем прозрачно. И тя просто… тя ме попита искам ли да танцувам и това беше някакъв бавен танц и тя… ме съблазни. Това е истината. А на следващата сутрин си тръгна, точно когато Мат дойде. Това се случи онзи ден. А после забелязах как се държи Тами… като побъркана. С нищо не можах да я успокоя. И тогава грабнах телефона, за да позвъня на Иза–чан… никога не я бях чувал да говори толкова истерично. Сигурно Каролайн, след излизането си от нашата къща, се е замъкнала направо в нейната къща. Иза–чан ми каза, че иска да сложи край на живота си. И аз се втурнах към нея. И без това трябваше да се махна от Тами, защото изглежда присъствието ми в къщата само влошаваше нещата.
Бони и Мередит се спогледаха. И двете си мислеха едно и също: някъде там Каролайн и Тами навярно сега съблазняваха Мат.
— Сигурно Каролайн е разказала всичко на Иза-чан — задъхано изрече Джим. — Но Иза-чан и аз не го бяхме правили… ние просто изчаквахме, ясно ли е? Само че Иза-чан ме заплаши, че един ден ще съжалявам. „Горчиво ще съжаляваш; само почакай и ще се увериш“. И още много ми наприказва все в този дух. И аз, Господ ми е свидетел, сега съжалявам.