— Добре, а сега можеш да престанеш да съжаляваш и да повикаш доктора. И то веднага, Джими. — Мередит го тупна по гърба. — А после трябва да се обадиш и на родителите си. И престани да ме гледаш с този кучешки поглед. Вече навърши осемнайсет. Не зная този път с какво ще те накажат родителите ти, загдето си оставил Тами сама.
— Ама…
— Никакво „ама“, Джим. Говоря напълно сериозно.
После тя направи това, което Бони очакваше от нея, но се оказа ужасяващо. Отново се приближи до Изобел. Главата на Изобел беше сведена, защото бе заета с пиърсинга на пъпа си. Действаше само с едната си ръка. На другата стърчеше дълъг блестящ нокът.
Преди Мередит да заговори дори, Изобел я изпревари:
— И така, ето те и теб. Чух как се обръщаш към него. Наричаш го „Джими“. Явно се опитваш да ми го отнемеш. Всички вие, кучки такива, се мъчите да ме нараните. Юрусенай! Зетай юрусенай!
— Изобел! Недей! Не виждаш ли, че можеш да се нараниш?
— Наранявам се само за да потисна болката в душата ми. Знаеш ли? Ти си тази, която всъщност ме наранява. Все едно че забиваш игли в мен.
Вътрешно Бони беше бясна, но не само защото Изобел внезапно я одра злобно с нокътя. Усети как лицето й пламна. Сърцето й заби още по-ускорено.
Като не изпускаше Мередит от поглед, тя измъкна мобилния си телефон от задния джоб, където го бе прибрала след посещението в къщата на Каролайн.
Все още посвещавайки половината си внимание на Мередит, Бони влезе в интернет и набързо въведе двете думи за търсене. После избра няколко от предпочитаните си сайтове, но осъзна, че дори за цяла седмица нямаше да може да пресее тази информация, да не говорим за няколко минути. Но поне бе започнала търсенето.
В този момент Мередит се отдръпна от Изобел. Приближи се плътно до ухото на Бони и й прошепна:
— Мисля, че само я разстройваме още повече. Видя ли аурата й?
Бони кимна.
— Тогава май ще трябва да се махнем от тази стая.
Бони отново кимна.
— Опита ли да се свържеш с Мат и Елена? — Мередит се вгледа в дисплея на мобилния телефон на Бони.
Бони поклати глава и обърна телефона към Мередит, за да може и тя да види двете думи, които търсеше в интернет. Мередит се взря, след което вдигна черните си очи към Бони. В тях бе изписан ужас.
Салемските вещици.
21
— Това е ужасно — каза Мередит. Намираха се във всекидневната на семейството на Изобел. Очакваха пристигането на доктор Алпърт. Мередит се бе настанила зад едно красиво бюро от черно дърво с орнаменти от варак, за да потърси информация в компютъра. — Салемските вещици са били млади жени, обвинени от хората за вещици. За тях се говорело, че се пробождали с игли.
— Също както ни обвинява Изобел — кимна Бони.
— И са припадали. И са кривели телата си в „невъзможни пози“.
— Каролайн в стаята на Стефан също изглеждаше като припаднала — припомни Бони. — И пълзеше по пода като гущер, кривейки тялото си в невъзможни пози… Ето, ще се опитам да ти покажа. — Бони се просна на пода и се опита да изкриви лактите и коленете си така, както ги бе кривила Каролайн, но не успя да се справи.
— Виждаш ли?
— О, господи! — На прага откъм коридора за кухнята се появи Джим, понесъл поднос с храна. Момчето така се сепна, че едва не изтърва подноса. Във въздуха се разнесе острата миризма на супа мисо. Бони не беше сигурна дали тази миризма я накара да се почувства изгладняла или й беше прекалено зле, за да огладнява отново.
— Всичко е наред — побърза тя да го успокои, като веднага стана от пода. — Исках само… да изпробвам нещо.
Мередит също се надигна иззад бюрото.
— Това за Изобел ли е?
— Не, за Обаасан… искам да кажа за бабата на Изобел… за баба Сайтоу…
— Нали ти казах да наричаш всички тук така, както ти е най-удобно. Обаасан е добре казано, също както и Иза–чан.
Джим малко се поуспокои.
— Опитвам се накарам Иза–чан да хапне нещо, но тя само захвърля подноса в стената. Все повтаря, че нищо не иска да яде, че нещо я дави отвътре.
Мередит и Бони си размениха многозначителни погледи. После Мередит се извърна към Джим.
— Защо да не ми позволиш аз да опитам? Нека да й занеса подноса. На теб и без това много ти се насъбра. Къде е тя?