— Никога не сме си го помисляли — побърза да я опровергае Бони с уверен тон, но си припомни, че само за последните два дни те опознаха повече госпожа Флауърс, отколкото през всичките девет месеца откакто Стефан се бе нанесъл тук. Преди това Бони само бе чувала някакви истории за духове или други слухове за побърканата стара дама в пансиона. Всъщност ги слушаше, откакто се помнеше.
— Не е лесно да владееш Силата и да не повярваш на очите си, когато прибегнеш до нея — усмихна се госпожа Флауърс. — Пък и живях толкова дълго — а това не се харесва на хората. Притеснява ги. И започват да си измислят разни истории за духове, да разпространяват какви ли не клюки…
Бони усети как очите й се разшириха, но госпожа Флауърс само й се усмихна отново и нежно кимна.
— Беше истинско удоволствие да имам в къщата си един толкова възпитан млад мъж — продължи тя, като взе от подноса дългата превръзка, за да я увие около глезена на Мередит. — Трябваше, разбира се, да преодолея предразсъдъците си. Моята мила майка все ми повтаряше, че ако запазя къщата, мога да приемам наематели, но не бивало да има чужденци сред тях. А освен това младият мъж беше вампир…
Бони едва не разплиска какаото си из стаята. Задави се, после силно се закашля. Мередит също гледаше смаяно.
— … но след като го опознах по-добре, започнах да го гледам със съчувствие заради проблемите му — продължи госпожа Флауърс, без да обръща внимание на кашлицата на Бони. — А сега е замесено и русото момиче… бедното младо създание. Често си говоря с мама за нея. — Още го произнасяше по френски, с ударението на последната сричка.
— На колко години е майка ви? — плахо попита Мередит, със съвсем учтив тон. Но от погледа на Бони, която отлично я познаваше, не убягна откритието, че в изражението на Мередит си проличаха признаци на някакво болезнено очарование.
— О, тя умря в началото на века.
Последва пауза, след което Мередит се опита да я утеши:
— Съжалявам, но сигурно е живяла доста дълго…
— Трябваше да уточня, че става дума за предишното столетие. В далечната 1901 година.
Този път бе ред на Мередит да се шокира. Но вече не посмя да се обади.
Госпожа Флауърс изгледа нежно двете момичета.
— В младостта си и аз бях медиум. Но в един водевил. Толкова трудно се оказа да изпадна в транс пред зала, пълна с хора. Но да, аз действително съм бяла вещица. Притежавам Силата. А сега, ако сте свършили с какаото, мисля, че е време да отидем до Олд Уд, за да открием приятелите ви. И макар да е лятно време, по-добре ще е да си вземете топли дрехи — добави тя. — Добре, че имам дрехи тъкмо като за вас.
24
Никаква кратка целувка по устните няма да удовлетвори Деймън, помисли си Елена. От друга страна Мат трябваше да бъде открито съблазнен, преди да се предаде. За щастие Елена отдавна беше разгадала защитата на Мат Хъникът. И сега възнамеряваше да бъде безмилостна в използването на това, което беше научила за желанията, скрити в отслабналото и податливо тяло на приятеля й.
Но за негово нещастие Мат можеше да бъде доста упорит. Той позволи на Елена да притисне меките си устни към неговите, позволи й да го обгърне с ръцете си. Ала щом Елена се опита да приложи някои от нещата, които той най-много харесваше — като да го одраска нежно с нокти по гърба или да докосне леко с език устните му — той стисна зъби. И въобще не направи опит да я прегърне.
Елена се отдръпна от него и въздъхна. После я обзе онова пълзящо усещане между плешките, спускащо се надолу по гръбнака й, сякаш някой я следи, само че сега бе сто пъти по-силно. Извърна се рязко назад и видя Деймън останал назад, все още с клона в ръката си, но не забеляза нищо необичайно. Обаче при следващото си извъртане назад застина и от сепването веднага притисна ръка към устата си.
Деймън вече не беше там, а се беше прокраднал тъкмо зад гърба й. Между нея и него бе останала междина само от няколко сантиметра. Защо тогава не я бе докоснал? Достатъчно би било съвсем леко да протегне ръка. Така тя неволно се озова заклещена между две мъжки тела.
Но как го бе постигнал? Между двете й обръщания назад нямаше време за преодоляване на разстоянието от там, където стоеше преди и тук, където се намираше сега, само на два–три сантиметра от нея. Нито се дочу някакъв звук от приближаването му, сякаш въобще не бе настъпил боровите иглички, пръснати на земята. Също като ферарито си той просто се бе озовал тук като по чудо.