Елена преглътна отчаяния си вик, надигнал се в дробовете й. Цялото й тяло се скова от страх. Мат зад нея също трепереше. Деймън се наведе още напред, но тя долови само сладникавия мирис на борова смола.
Нещо с него не беше наред. Нещо не беше наред.
— Знаеш какво трябваше да направиш — рече Деймън, като се наведе напред, така че тя трябваше да отстъпи и да се облегне на Мат. От допира тресящото се от напрежение тяло на Мат се огъна. Озова се право срещу слънчевите очила на Деймън, и то само на десетина сантиметра. — Но с това изпълнение не заслужаваш оценка дори три минус.
Сега и Елена се разтрепери, също като Мат. Но трябваше на всяка цена да се съвземе, да посрещне агресията му с готовност за защита. Колкото по-пасивно се държаха двамата с Мат, толкова повече време оставаше за Деймън да обмисля ходовете си.
Елена обмисляше трескаво какво може да предприеме. Той вероятно не може да чете мислите ми, помисли си девойката, но със сигурност ще се досети, ако се опитам да го излъжа. Това бе съвсем нормално за вампирите, пиещи човешка кръв. Какво ми остава тогава? Какво мога да направя?
— Това беше само целувка като за поздрав — отвърна тя дръзко. — За да опознаеш човека пред себе си, така че след това винаги да го разпознаеш. Дори и прерийните кучета го правят. А сега, моля те, би ли се отместил малко, Деймън? Чувствам се притисната.
И това е прекалено провокативна позиция, помисли си тя. За всички присъстващи.
— Ще ти дам още един шанс — отстъпи Деймън, ала този път не се усмихна. — Искам да видя целувка, истинска целувка, между вас двамата. В противен случай…
Елена се извърна въпреки тясното пространство. Погледна към Мат. Нали, в края на краищата, миналата година бяха гаджета за известно време. Елена разпозна какво се криеше зад погледа на сините очи на Мат: той искаше да я целуне, ако изобщо можеше да желае нещо след непоносимата болка, която бе изпитал. И се бе досетил, че тя е длъжна да изтърпи цялата тази невероятно игра, за да го спаси от Деймън.
Все някак си ще успеем да се измъкнем от капана, помисли си Елена. А сега ще ми сътрудничиш ли? Някои момчета въобще нямат бутони в егоистичните си мозъци и в тях нищо не може да бъде задействано. Докато други, като Мат, притежават бутони с надписи В ИМЕТО НА ЧЕСТТА или ЗАРАДИ ЧУВСТВОТО НА ВИНА.
Мат остана неподвижен, когато тя притисна длани към двете страни на лицето му, за да го наведе надолу. В същото време момичето се надигна на пръсти, защото той бе израснал толкова висок. Припомни си тяхната първа истинска целувка, в колата му по пътя към дома, след танците в прогимназията. Тогава той бе ужасно притеснен, дланите му бяха изпотени и отвътре целият се тресеше. Докато тя си остана хладна, умела, нежна.
Така постъпи и сега, като прокара върха на топлия си език по стиснатите му устни, за да ги поразмекне поне малко. И за да се предпази допълнително, в случай че Деймън някак съумяваше да чете мислите й, Елена се постара да не мисли за никого другиго, освен за Мат, за слънчевото му излъчване, за топлината в тяхното приятелство, за уважението и кавалерството, които той винаги бе проявявал към нея, дори и след като тя скъса с него. Унесена в спомените си, момичето дори не усети кога ръцете му обвиха раменете й или кога той пое водещата роля в тяхната целувка. Като зажаднял, който най-после се е добрал до водата. Това ясно се долавяше в него… той явно никога не бе очаквал повече да се целува с Елена Гилбърт.
Елена така и не разбра колко дълго продължи това. Накрая свали ръце от врата на Мат и се отдръпна назад.
И тогава осъзна нещо. Явно не бе някакво нелепо и случайно хрумване от страна на Деймън да се разпорежда като филмов режисьор. Защото той държеше в ръцете си портативна видеокамера и гледаше през визьора. Очевидно бе заснел цялата сцена.
На която Елена се виждаше съвсем ясно. Тя нямаше представа защо се бе дегизирал с тази бейзболна шапка и слънчеви очила. Косата му бе разрошена, а дишането накъсано, смутено. Тя веднага се изчерви. Мат също не беше в по-добро състояние.
Деймън погледна към тях през визьора на видеокамерата.
— Какво искаш да постигнеш с това? — изръмжа Мат с тон, съвсем различен от обичайния за него. Вероятно целувката бе объркала и него, каза си Елена. При това повече, отколкото нея.
Деймън отново надигна клона от земята и пак го размаха като някакъв смахнат японски фен на филми за бойни изкуства. Ароматът на борово дърво облъхна Елена. Изглежда той обмисляше дали да поиска преиграване на сцената, но после смени намерението си, дари ги с една от чаровните си усмивки и напъха видеокамерата в джоба си.