— Достатъчно е само да знаете, че сцената се получи превъзходно.
— Тогава да си тръгваме. — Целувката като че ли бе придала на Мат нова сила, дори и само за да говори не това, което беше най-разумно. — И то веднага.
— О, не, но можеш да запазиш доминиращото си агресивно поведение. Като й свалиш блузата.
— Какво?
Деймън повтори думите си с нетърпящата възражение интонация на режисьор, раздаващ на актьорите последните си разпореждания за претенциозните си изисквания.
— Да разкопчееш, моля, копчетата на блузата й и после да я свалиш.
— Ти си откачил. — Мат погледна към Елена и зърна самотно търкулналата се сълза, която не остана скрита от него.
— Елена…
Пристъпи напред, но тя се извърна. Не можа да понесе да го гледа в лицето. Накрая спря, със сведени очи, обляна в сълзи. Мат усещаше физически топлината, излъчваща се от пламналото й лице.
— Елена, нека да се преборя с него. Не помниш ли как ти се бореше с онези зли създания в стаята на Стефан?
— Но това тук е по-лошо. Мат. Никога досега не съм усещала нещо толкова лошо. Това тук е силно. То… то ме притиска.
— Нали не искаш да кажеш, че трябва да му се подчиним? — процеди през зъби Мат, с вид на човек, едва сдържащ се да не стори някое зло. А това, което се четеше в чистите му сини очи, бе още по-просто: Не. Не, дори и да ме убие заради отказа ми.
— Искам да кажа… — Елена внезапно се извърна отново към Деймън. — Хайде да го направим — рече му тя. — Това е само между мен и теб. Да го уредим сами. — Беше решена на всичко, само и само да спаси Мат. Дори и ако той самият не желаеше да бъде спасен.
Ще направя всичко, което пожелаеш, помисли си тя решително, без да сваля очи от Деймън, с надеждата той да прочете мислите й. В края на краищата нали той вече се бе възползвал от кръвта й против волята й или поне отначало беше така. Ще успее и сега да го преживее.
— Да, ще направиш всичко, което пожелая — закани се Деймън, с което й доказа, че действително бе съумял да прочете мислите й, при това по-ясно отколкото тя бе допускала. — Но въпросът е: на каква цена? — Не каза нищо повече. Пък и не бе необходимо. — А сега от мен се иска само да издам заповедта — добави, извърнат наполовина към Мат, но все още не свалящ очи от Елена, — защото виждам, че още мога да улавям какво се върти в съзнанието ти. Обаче…
Елена видя изражението в очите на Мат, пламтящото му лице и разбра — тутакси се опита да скрие това прозрение от Деймън — какво бе решил да направи приятелят й.
Той бе решил да се самоубие.
— Щом не можем да ви разубедим, не можем — каза Мередит на госпожа Флауърс. — Но навън има едни неща…
— Да, скъпа, зная. Между другото слънцето вече клони към залез. Не е подходящо за излизане. Но както майка ми все повтаряше: две вещици са по-добре от една. — Усмихна се разсеяно на Бони. — И тъй като беше така любезна да не го кажеш преди, сега спокойно мога да споделя, че съм много стара. Мога например да си спомня времето, когато още не се бяха появили първите автомобили и самолети. Но имам познания, които могат да ти бъдат от полза в търсенето на твоите приятели. А от друга страна можете да се справите и без мен.
— Сигурно е, че не можем без вашата помощ — намеси се Бони разгорещено. Момичетата се разровиха в гардероба на Елена и измъкнаха много дрехи от там. Мередит взе торбата с дрехите на Стефан и ги тръсна върху леглото, но щом взе една от ризите му, отново я пусна.
— Бони, можеш да си избереш нещо от дрехите на Стефан — каза тя. — Виж дали нещо ще ти хареса. Хм, а може и да се намери нещо за вас, госпожо Флауърс? — добави. Бони разбра какво имаше предвид Мередит. Едно бе да позволиш някой да те нарече вещица, но съвсем друго бе да те нарече много опитна вещица.
Най-долу в гардероба на Стефан бе оставена една от неговите ризи. Госпожа Флауърс натика в джоба си един от чорапите му.
— Но не искам да излезем от предната врата — заяви Бони с непреклонен тон. Не можеше да понася повече бъркотията в стаята.
— Добре тогава, ще излезем отзад — съгласи се Мередит и угаси лампата на Стефан. — Хайде, да тръгваме.
Тъкмо се измъкваха през задната врата, когато чуха звънеца от предната врата.
Трите си размениха озадачени погледи. После Мередит рязко се обърна.