— Може да са те! — И забърза обратно през потъналата в мрак къща към предната врата. Бони и госпожа Флауърс я последваха, но много по-бавно.
Като чу как вратата се открехва, Бони присви очи. Но ги отвори леко, когато не чу очакваните възклицания, както при радостна среща.
Нямаше никакви признаци да се случва нещо необичайно отвън пред вратата. Никакви смазани тела на подобни на насекоми създания, нито умрели или умиращи гигантски буболечки по предната веранда.
Но въпреки това косъмчетата по тила на Бони настръхнаха. Не че искаше да види някой зловещ малах. Но искаше да узнае какво се е случило с тях. Машинално вдигна ръка към косата си, за да провери дали не се провисва нещо подозрително от нея. Нищо подобно не откри.
— Търся Матю Хъникът. — Гласът я сепна, като се вряза в нейната замечтаност подобно на нагорещен нож в пакет масло. Бони веднага отвори широко очи.
Да, това бе шериф Мосбургер, в цялото си величие, от лъскавите си ботуши до идеално огладената яка на ризата си. Бони отвори уста и понечи да заговори, но Мередит я изпревари:
— Тук не е къщата на Мат — обясни му тя с тих и съвсем спокоен глас.
— Всъщност аз вече посетих къщата на семейство Хъникът. Както и къщите на семейства Сулес и Маккълоу. И всъщност хората във всеки от тези домове споделиха с мен предположенията си, че ако Мат не е в някое от тези места, то би могъл да е някъде навън с вас.
Бони изпита желание да го срита в глезените.
— Мат не би откраднал нито един стоп знак! Той никога, никога, никога не би сторил нещо подобно. И аз искам, за бога, да зная къде е сега, но не знам. И никой от нас не знае! — Млъкна, понеже се усети, че може да издрънка повече, отколкото трябва.
— А вашите имена са?
Намеси се госпожа Флауърс:
— Тя е Бони Маккълоу, а до нея е Мередит Сулес. Аз съм госпожа Флауърс, собственик на този пансион. И се доверявам напълно на Бони за тези стоп знаци…
— Всъщност има нещо по-сериозно от липсата на стоп знаците, мадам. Матю Хъникът е заподозрян за посегателство срещу една млада жена. В подкрепа на нейната версия има значителни физически доказателства. Освен това тя твърди, че се познава с него от детството си, така че не може да е сгрешила при разпознаването му.
Всички замлъкнаха, смаяни, а после Бони почти изкрещя:
— И коя е тя? Коя?
— Оплакването е постъпило от госпожица Каролайн Форбс. И аз всъщност предполагам, че ако на вас трите се случи да срещнете Матю Хъникът, посъветвайте го да се предаде, преди да бъде арестуван. — Шериф Мосбърг пристъпи напред, сякаш заплашваше да нахълта вътре, но госпожа Флауърс мълчаливо му препречи пътя.
— Всъщност — заговори Мередит, вече възвърнала самообладанието си, — сигурна съм, че сте наясно, че е необходима съдебна заповед, за да влезете вътре. Имате ли заповед за обиск?
Шериф Мосбърг не й отговори. Само се обърна рязко кръгом и тръгна по алеята към полицейската кола, за да изчезне с нея по улицата.
25
Мат се хвърли към Деймън с бързина и ловкост, демонстрирайки уменията, придобити в училищния футболен отбор. За броени секунди постигна невероятно ускорение, от пълна неподвижност до вихрен устрем в опита си да блъсне с все сила Деймън и да го повали на земята.
— Бягай! — извика той в същия миг. — Бягай!
Елена не помръдна. Опитваше да се справи с тази катастрофа чрез план А. Беше принудена да наблюдава унижението на Стефан в ръцете на Деймън в пансиона, но не мислеше, че ще може да понесе и това.
Но като погледна отново към тях, видя Мат изправен на десетина метра от Деймън, с пребледняло лице и мрачно изражение. Поне още бе жив, та дори на крака. Подготвяше се отново да връхлети срещу Деймън.
А Елена… не можеше да бяга. Знаеше, че вероятно това би било най-добрият изход — Деймън може би съвсем скоро щеше набързо да накаже Мат, но по-голямата част от вниманието му ще бъде насочено как да нарани нея.
Ала и в това все пак не можеше да е сигурна. Нито можеше да е уверена, че наказанието на Деймън няма да причини смъртта на Мат или че той ще се измъкне преди Деймън да я настигне и да му остане време да мисли и за Мат.
Не, не и този Деймън, толкова безмилостен и жесток.
Трябва да има някакъв начин — тя почти усещаше как колелцата се въртят в мозъка й, докато мислеше трескаво.
И тогава го видя.
Не, това не…