— Какво си направил? — прошепна тя. — Какво си направил на Деймън?
Мат беше малко отдалечен и не успя да я чуе, но се преместваше наоколо с цел да привлече вниманието й, докато тя страстно копнееше той просто да побегне и да се спаси. Защото досега ролята му беше само да улеснява това създание да я изнудва.
Без да изглежда, че се движи бързо, нещото–приличащо–на–Деймън се наведе и сграбчи слънчевите си очила от ръката й. Жестът му беше прекалено бърз, за да му попречи.
След това стисна болезнено китката й.
— Щеше да бъде много по-лесно, ако и двамата се бяхте съгласили да сътрудничите — подметна той с небрежен тон. — Изглежда не ви е ясно какво може да се случи, ако ме ядосате.
Силната му хватка я натискаше надолу, принуди я да падне на колене. Но Елена не искаше да се предаде. Ала за съжаление собственото й тяло й изневери, изпращайки до съзнанието й спешни сигнали за болка, за агония, за изгаряне. Толкова болезнени, че притъпиха усещанията й. Надяваше се, че ще може да ги пренебрегне и ще устои на опитите му да счупи китката й. Но се заблуждаваше. По едно време нещо в мозъка й напълно блокира, причерня й и следващото, което осъзна, бе, че вече е на колене, с подпухнала китка, трескаво изгаряща от непоносимата болка.
— Човешка слабост — презрително процеди Деймън. — Всеки път ще те проваля… Сама разбираш, че за теб ще е по-добре, ако ми се подчиняваш безпрекословно.
Не е Деймън, помисли си Елена, така яростно, че остана изненадана от това, че този измамник не чу мислите й.
— Добре — продължи да говори над нея гласът на Деймън, толкова развеселено, сякаш й предлагаше нещо приятно. — Ще се настаниш до онзи камък, ще се облегнеш назад, а ти, Мат, ще застанеш до нея и ще приближиш лицето си към нейното. — Интонацията му си оставаше учтива, но все пак заповедническа. Мат обаче не му обърна внимание. И без това вече се бе приближил до Елена, вперил поглед в следите от пръстите на Деймън по китката на Елена, но не можеше да повярва на очите си.
— Мат, изправи се. Елена, седни. Хайде, хлапета, да продължим да се забавляваме. — Деймън отново взе видеокамерата.
Мат и Елена се спогледаха. Тя се обърна към измамника и му каза съвсем ясно:
— Върви по дяволите, който и да си ти.
— Ще отидеш там, ще направи това и ще…
След което размаха клона.
Мат не му обърна внимание. Само чакаше, със стоическо изражение, болката пак да го връхлети.
Елена се надигна, за да застане до него. Двамата, рамо до рамо, можеха да се противопоставят на Деймън.
Който точно в този момент изглеждаше като побеснял.
— Опитвате се да се престорите, че не ви е страх от мен. Но се лъжете. Ако имате малко разум, сега е моментът да го докажете.
Пристъпи застрашително към Елена.
— Защо не се страхуваш от мен?
— Който и да си ти, си оставаш само един голям глупак. Ти нарани Мат. Не се съмнявам, че можеш да ни убиеш. Но ние не се плашим от глупаци.
— Ще започнеш да трепериш от страх. — Сега гласът на Деймън спадна до заплашителен шепот. — Само почакай.
Нещо прозвъня в ушите на Елена, като й подсказа да се вслуша в думите му и да си спомни за крайно болезненото усещане преди малко. Но чий беше този глас?
Коленете й се подкосиха. Но сега не падна на колене. Опита се да се свие на кълбо, за да намали агонията. От главата й мигом излетяха всичките разумни мисли. Усети Мат до себе си, но по-скоро би могла да полети, отколкото да общува с него. Разтресе се и падна настрани, сякаш бе припаднала. Цялата вселена се превърна за нея в кълбо от болки и едва чуваше гласовете на двамата мъже, долитащи някъде отдалеч.
— Спри! — изкрещя Мат. — Спри! Да не си полудял? Та това е Елена, за Бога! Да не искаш да я убиеш?
Съществото, имитиращо Деймън, го посъветва с умерен тон:
— На твое място бих сдържал виковете си.
Но от гърлото Мат се изтръгна яростен рев на първичен гняв.
— Каролайн! — Бони се втурна в стаята на Стефан, трескаво кръстосваше напред–назад, докато Мередит работеше нещо на компютъра. — Как смее тя да…?
— Тя не е посмяла открито да нападне Стефан или Елена… нали се закле — припомни й Мередит. — Затова е измислила това, за да си го върне на всички нас.
— Но Мат…
— О, Мат просто й е бил под ръка — каза Мередит мрачно. — За нещастие и по двамата има следи от физическо насилие.