Всичко, свързаност с бременност, беше ужасно.
Отново придърпа завивките до брадичката си. Трябваше да се обади на майка си, за да й предаде най-новата информация, но щеше да го стори по-късно. Тя вероятно вече се приготвяше за лягане и нямаше причина да я кара да се тревожи през целия ден.
Боже, Бела… неговата скъпа Бела вече не беше малката му сестричка, а шелан на един от братята.
Двамата винаги бяха имали близки, но сложни отношения. Отчасти заради характерите им, но също и защото тя нямаше представа какъв е той. Нито предполагаше за миналото на майка им или какво беше убило баща й.
Или по-важното кой.
Рив беше убил, за да защити сестра си, и не би се поколебал да го стори отново. Откакто се помнеше, Бела беше единственото невинно създание в целия му живот, самата чистота. Би искал да си остане така завинаги. Но животът имаше други планове.
За да избегне мислите за отвличането й от лесърите, за което още винеше себе си, той извика в съзнанието си най-живите спомени, които имаше от нея. Беше минала около година, откакто той беше поел грижата за делата у дома и бяха положили баща й в земята. Тя беше на седем.
Рив беше влязъл в кухнята и я бе заварил да яде „Фростид флейкс“ на кухненската маса. Краката й висяха от високия стол, на който седеше. Носеше розови пантофи — онези, които не харесваше, но обуваше, когато любимите й тъмносини бяха за пране — и памучна нощница с плетеници от жълти рози, разделени със сини и розови райета. Беше като картинка, седнала там с дългата си разпусната кестенява коса, с малките розови пантофки и с тези смръщени вежди, съсредоточена да улови последните зрънца в купата.
— Защо ме гледаш, петел такъв? — изчурулика тя, а краката й се разлюляха напред-назад под стола.
Той се усмихна. Въпреки че носеше косата си щръкнала нагоре, тя беше единствената, осмелила се да му даде такъв дързък прякор.
И естествено, той я обичаше още повече заради това.
— Няма причина.
Което беше лъжа. Докато тя ровеше с лъжицата в млякото, той си каза, че този спокоен и тих момент си струваше всичката кръв, с която беше изцапал ръцете си. Всяка капка.
С въздишка тя погледна към кутията със зърнената закуска, която стоеше на кухненския плот. Краката й бяха спрели да се поклащат и лекото пошляпване на пантофите й в напречната пръчка на стола беше замлъкнало.
— Какво гледате, мис Бела? — Тя не отговори веднага и той хвърли поглед към тигъра Тони на кутията. През главата му преминаха сцени с баща й и беше готов да се обзаложи, че с нея се случваше същото.
С тих глас тя отрони:
— Мога да получа още, ако желая. Може би.
Тонът й беше колеблив, като че потапяше стъпалото си в езеро, в което може и да имаше пиявици.
— Да, Бела. Можеш да получиш колкото ти се иска.
Тя не скочи от стола. Остана неподвижна по начина, присъщ на децата и животните, просто дишаше, сетивата й проучваха обкръжаващата я обстановка и проверяваха за опасност.
Рив не помръдна. Макар да можеше да й подаде кутията, той осъзнаваше, че тя е тази, която трябваше да измине разстоянието по лъскавия червен под в тези свои пантофи и да отнесе тигъра Тони до купата си. Нейните ръце трябваше да държат кутията, докато още една порция от зрънцата се посипваха в топлото мляко. Трябваше просто да вземе лъжицата и да ги изяде.
Трябваше да разбере, че никой в къщата не би я укорил, ако си вземеше втора порция, защото е гладна.
Баща й беше специалистът в тези неща. Като много мъже от неговото поколение, този никаквец смяташе, че жените от глимерата трябва да бъдат поддържани слаби. Повтаряше отново и отново как тлъстината по тялото на жена от аристокрацията е като праха по безценна статуя.
Беше дори още по-строг с майка им.
Смълчана, Бела сведе поглед към млякото и започна да прекарва лъжицата през него и да прави вълнички в купата.
Няма да го направи, помисли си Рив, готов да убива този мръсник баща й отново и отново. Проклятието му още тегнеше върху нея.
Само че тя остави лъжицата на чинията под купата, слезе от стола и премина през кухнята в малката си нощница. Не погледна към него. Нямаше вид, че гледа и към нарисувания Тони, когато взе кутията.
Беше ужасена. Беше смела. Беше мъничка и…
В този момент образите пред него бяха придобили червен цвят, но не защото лошата му страна излизаше наяве. Когато втората порция „Фростид флейкс“ беше сипана, той трябваше да си тръгне. Каза нещо весело без определен смисъл, бързо отиде до банята и се затвори вътре.