— Не става дума само за свързването — произнесе дрезгаво. — Ти беше въвлечена в това по принуда.
Вярно. В началото беше така. Но сега… чувствата й към него ни най-малко не произтичаха от принуда.
Тя го погледна в очите и изпита странно облекчение. След като не беше негова Първа избраница, нищо от това тук не се броеше. При близостта им в този момент бяха просто две необвързани тела, а не съдове с огромна важност. Бяха си тя и той. Мъж и жена.
„Ами другите?“, не можа да не се запита. „Ами сестрите й?“ Той щеше да легне с тях, виждаше го в очите му. Жълтият му взор бе изпълнен с решимост.
И все пак, когато Примейлът издиша потръпвайки, тя отпъди всички тези мисли от съзнанието си. Никога нямаше да бъде истински неин… ала сега го имаше само за себе си.
— Вече не съм принуждавана — прошепна тя и се облегна на гърдите му. Вдигна глава и му предложи каквото той желаеше. — Искам това.
Той се взря в нея за миг, после с дрезгав глас изрече думи, в които нямаше смисъл:
— Не съм достатъчно добър за теб.
— Не е истина. Вие сте силата на расата. Вие сте нашата добродетел и мощ.
Той поклати глава.
— Ако го вярваш, знай, че не съм такъв, за какъвто ме мислиш.
— Такъв сте.
— Не съм…
Тя го накара да замълчи, като притисна устни към неговите, после се отдръпна.
— Не можете да промените мнението ми за вас.
Той помилва долната й устна с палеца си.
— Ако ме познаваше добре, мнението ти щеше да се промени.
— Сърцето ви пак би било същото. Него обичам аз.
Очите му пламнаха при думата, а тя отново го целуна, за да го накара да спре да мисли, и очевидно това подейства. Той изстена и пое инициативата, като взе да гали с тъй меките си устни устата й, докато тя остана без дъх. Когато езикът му я близна, тя го засмука по инстинкт и усети как цялото му тяло потръпна и се устреми към нея.
Целувката продължаваше още и още. Като че нямаха край най-разнообразните усещания, предизвиквани от галене, притискане, смукане, подръпване и не само устата й участваше… Цялото й тяло усещаше това, което правеха, и реагираше с жар и настойчивост, както и неговото.
Тя го искаше още по-увлечен. Започна да движи ръка нагоре и надолу по възбудата му.
Той се отдръпна рязко.
— Не е зле да си по-предпазлива с това.
— С това ли?
Тя го погали през панталоните, а той отметна глава и издиша със свистене. Така че тя продължи още малко. Не престана дори когато той прехапа долната си устна с дългите си вампирски зъби, а мускулите от двете страни на шията му се напрегнаха.
— Защо трябва да бъда предпазлива, Ваша светлост?
Той изправи глава и приближи уста до ухото й.
— Ще ме накараш да свърша.
Кормия усети нещо топло да бликва между бедрата й.
— Това ли направихте, когато бяхме в леглото ви първия ден?
— Да… — произнесе той протяжно.
Умът й бе изцяло погълнат от странно желание и тя си каза, че иска той да го направи пак. Имаше потребност от това.
Изви брадичка и промълви право в ухото му:
— Направете го за мен. Направете го сега.
От гърдите на Примейла се изтръгна стон и завибрира между телата им. Чудно, ако беше чула такъв звук от друг, щеше да е ужасена. Но от него и в тази ситуация й достави приятна възбуда. Овладяната му мощ бе в дланта й. Буквално. И тя я контролираше.
За пръв път в нищожния си живот контролираше нещо.
Докато се притискаше към ръката й, той продума:
— Не е редно да…
Тя увеличи натиска на ръката си и той изпъшка от удоволствие.
— Няма да ми откажете — каза му настойчиво. — Не смейте да ми откажете.
Като следваше импулс, който само Скрайб Върджин би знаела откъде се е появил, тя захапа меката част на ухото му. Реакцията бе мигновена. Той изръмжа някаква ругатня и обладан от страст я притисна към едно кресло, като едва не се качи върху нея.
Тя нямаше намерение да се дърпа, а задържа ръка върху члена му. Явно му харесваше триенето, така че тя продължи дори когато той хвана брадичката й и притегли главата й към своята.
— Искам да видя очите ти — простена. — Искам да гледам очите ти, когато…
Щом погледите им се срещнаха, той издаде див гърлен звук и цялото му тяло се стегна. Хълбоците му потрепериха веднъж… втори път… трети път и всеки спазъм бе съпроводен със стон.