Докато тялото му даваше израз на удоволствието, тя си каза, че не е виждала нищо по-красиво от изопнатото лице и напрегнатите ръце на Примейла. Когато той най-сетне се отпусна, преглътна с усилие и не се отдели от нея. През фината вълнена тъкан на панталоните му тя усети влага по дланта си.
— Харесва ми, като правите това — каза му.
Той реагира с кратък смях.
— И на мен ми харесва, като ми правиш това.
Тя се канеше да го попита дали не иска да пробва отново, когато ръката му отметна косата от бузата й.
— Кормия?
— Да… — Странно, и тя произнесе думата по същия протяжен начин като него.
— Ще ми позволиш ли да те докосна малко? — Той сведе поглед към тялото й. — Не мога да ти обещая нищо. Не съм… ами, не мога да ти обещая същото, което ти ми даде. Но много бих искал да те докосвам. Само мъничко.
Отчаяно желание изтика въздуха от дробовете й и го замени с огън.
— Да…
Примейлът затвори очи и сякаш се опитваше да се овладее. После се наведе и допря устни отстрани на шията й.
— Наистина те намирам за красива, никога не се съмнявай в това. Толкова красива…
Когато ръката му докосна робата й отпред, гърдите й така се стегнаха, че тя се изви под него.
— Мога да спра — продума колебливо той. — Още сега…
— Не. — Тя се вкопчи в раменете му и го задържа. Не знаеше какво ще се случи, но имаше нужда от него, каквото и да беше.
Устните му се придвижиха по-високо по шията й и спряха за малко при брадичката. Когато притисна уста към нейната, допир, лек като с перо, мина по една от гърдите й.
Тя се устреми към него, зърното й се втвърди в ръката му и двамата изстенаха.
— О, Господи… — Примейлът леко отпусна прегръдката си и внимателно, със страхопочитание отдръпна реверите на робата от гърдите й. — Кормия… — В задъхания му глас звучеше одобрение, което тя усети като осезаема милувка по цялото си тяло. — Мога ли да те целуна тук? — Пръстите му обикаляха в кръг около зърното й. — Моля те…
— О, Скрайб Върджин, да…
Той наведе глава и устата му — топла, влажна, настоятелна — я покри.
Кормия отметна глава назад и зарови ръце дълбоко в косата му. Бедрата й сами се разтвориха без причина или по всяка възможна причина. Тя го искаше в съкровената си сърцевина по всякакъв начин, по какъвто би могъл да проникне…
— Господарю?
Появата на почтителния Фриц в далечния край на кинозалата мигом накара и двамата да застанат нащрек. Примейлът бързо се изправи и я загърна с робата, макар креслото да не позволяваше на иконома да види нищо.
— Какво има, дявол го взел? — отвърна Примейлът.
— Простете, Избраницата Амалия и Избраницата Селена са дошли да ви видят.
Ледена вълна мина през Кормия и замрази всичкия плам и нетърпение в кръвта й. И нейната сестра. Дошли са да го видят. Просто идеално.
Примейлът се изправи на крака и произнесе ужасно неприлична дума, която Кормия без да иска повтори наум. Той освободи Фриц с бързо движение на ръката.
— Ще бъда при тях след пет минути.
— Да, господарю.
След като догенът си тръгна, Примейлът поклати глава.
— Съжалявам…
— Вървете и направете каквото е нужно. — Той се поколеба и тя го подкани. — Тръгвайте, искам да остана сама.
— Можем да поговорим по-късно.
Едва ли, помисли си Кормия. С приказки нищо нямаше да се разреши.
— Просто вървете — повтори и изключи съзнанието си за отговора му.
Когато отново остана сама, се взря в застиналата картина на екрана, докато внезапно тя бе заместена с чернота, по която тук-там просветваха буквите „Сони“.
Почувства се напълно съкрушена. Към болезнената мъка в гърдите се прибавяше и отчаяният глад на тялото й, сякаш му е отказана храна или не му е предложена вена.
Само дето не за храна копнееше.
Желаното от нея току-що я бе напуснало.
За да иде в обятията на една от сестрите й.
25.
Далече на север в планината Адирондак, точно преди зората да се появи над хълмовете Садълбек, мъжът, уловил сърната предишната нощ, преследваше друга. Бавен и с несигурни движения, той осъзнаваше, че ролята на ловец, която се опитваше да играе, беше пълна пародия. Силата, получена от кръвта на животното, вече бе недостатъчна. Тази вечер, когато напусна пещерата си, той се чувстваше толкова слаб, че не беше сигурен дали изобщо би успял да се дематериализира.