— Сам си избрал да тръгнеш след мен! Ако не ти харесва начинът, по които са се развили събитията, не си го изкарвай на мен.
Фюри изпусна въздух тежко, напълно смаян.
— Неблагодарен мръсник. Неблагодарен нещастник… Опитваш се да ми кажеш, че предпочиташ да беше останал с господарката си? — Не последва нищо, освен мълчание и той поклати глава. — Винаги съм смятал, че жертвите, направени от мен, са си стрували. Въздържанието. Паниката. Физическите загуби. — Гневът му нарастваше. — Да не споменавам начина, по който ми разбъркваше мозъка, при безбройните случаи, когато ме молеше да те пребивам почти до смърт. И сега ми казваш, че би предпочел да останеш роб?
— Заради това ли е всичко? Искаш да отговоря на самоунищожителното ти поведение с благодарност? — Зи се засмя тихо и отсечено. — Мислиш, че ми доставя удоволствие да гледам как се убиваш с пушене и пиене? Мислиш, че ми харесва видяното онази нощ в пряката? — Зи изруга. — Майната ти. Няма да взема участие в това. Събуди се, Фюри. Самоубиваш се. Откажи се от търсенето на опори и изричането на лъжи и се загледай хубаво в себе си.
Някъде дълбоко в ума си Фюри осъзна, че разправията им е много закъсняла. А и брат му имаше своите основания. Същото обаче важеше и за него.
Той отново поклати глава.
— Не мисля, че е прекалено много да искам някакво признание. Бях невидимият в това семейство през целия си живот.
Настъпи дълго мълчание. После Зи изрече злобно:
— Слез от кръста, за бога. На някой друг му е нужен.
Пренебрежителният му тон отново възпламени гнева на Фюри и юмрукът му полетя по своя собствена воля към Зи, чиято челюст изпука като при удар с бейзболна бухалка, завършил с хоумрън.
Зи залитна и се приземи върху ферарито на Рейдж.
Когато брат му се изправи, Фюри вече беше настървен за бой и размаха юмрука си. Само след миг щяха да се вкопчат в зловеща схватка, разменяйки си удари вместо обидни думи, докато единият не се сринеше на земята или пък и двамата.
И докъде точно би ги довело това?
Фюри бавно снижи ръце.
В този момент мерцедесът на Фриц мина през дворната порта.
Осветен от фаровете му, Зейдист намести якето си и отиде със спокойна крачка до шофьорската врата на своя ескалейд.
— Ако не бях дал обещание на Кормия, щях да ти разцепя устата.
— Какво?
— Качвай се в проклетата кола.
— Какво й каза?
Зейдист се настани зад волана, а черните му очи бяха вперени в нощта като остриета на ножове.
— Приятелката ти се тревожи и ме помоли да обещая, че ще се грижа за теб. И за разлика от други, аз държа на думата си.
Опа!
— А сега се качвай. — Зи блъсна вратата от своята страна.
Фюри изруга и се приближи до колата точно когато мерцедесът стигна до тях и Куин слезе от задната седалка. Момчето ококори широко очи, когато видя имението.
Очевидно е тук, за да бъде съден, помисли си Фюри и бързо се плъзна на седалката до своя смълчан близнак.
— Знаеш къде е къщата на родителите на Леш, нали? — попита Фюри.
— Разбира се, че знам.
Размина се без „млъквай“.
Когато ескалейдът потегли към портите, гласът на Магьосника прозвуча изключително сериозно в главата на Фюри: Трябва да си герой, за да спечелиш благодарност, а ти не си рицар в лъскави доспехи. Само искаш да си такъв.
Фюри погледна навън през прозореца, а гневните думи, разменени между него и Зи, още кънтяха в съзнанието му също като онзи изстрел в пряката.
Направи услуга на всички и си тръгни, продължи Магьосника. Просто си върви, приятел.
Искаш да си герой? Направи така, че да не им се налага да се разправят с теб никога повече.
28.
Куин беше убеден, че кралят ще вечеря с топките му тази вечер, но въпреки това беше впечатлен при вида на тренировъчния център на Братството. Имаше размерите на малък град и беше изграден от каменни блокове, големи колкото мъжки торс, а прозорците изглеждаха, сякаш бяха армирани с титан или нещо подобно. Скулптурите по покрива, служещи за водоливници, бяха съвършени.
Точно както би се очаквало.
— Господине? — обърна се към него икономът и посочи към достойната за катедрала врата. — Ще вървим ли? Налага се да изпълня задълженията си, свързани с готвенето.