— Има едно нещо обаче — продължи кралят. — От аструкс нотрум се очаква да жертва собствения си живот, за да спаси този на защитавания от него. Ако се стигне дотам, да го закрие с тяло и да поеме смъртоносния удар. Задължението е доживотно, освен ако аз не реша друго. Аз съм единственият, който може да го освободи от длъжност, ако ме разбирате.
Устните на Куин се раздвижиха от само себе си.
— Разбира се. Не ще и дума.
Рот се усмихна и посегна към кутията, донесена от Бет. Извади плътен лист хартия, най-отдолу, на който се мъдреше златен печат със сатенени панделки в черно и червено.
— Е, вижте това!
Той небрежно подхвърли официалния на вид документ към отсрещния край на бюрото.
Куин и Джон се наведоха напред едновременно. На Древния език там се казваше, че…
— Мамка му — прошепна Куин, а после погледна стреснато към Бет. — Съжалявам, без да искам, изтървах лоша дума.
Тя се усмихна и целуна своя хелрен по темето.
— Няма страшно. И по-лоши съм чувала.
— Вижте датата — подкани ги Рот.
Носеше стара дата… Документът датираше отпреди два месеца. Според него Куин, син на Лохстронг, функционираше като аструкс нотрум на Джон Матю, син на Дариъс, смятано от края на юни.
— Затрупан съм с писмена работа — подхвърли небрежно Рот. — Просто бях забравил да ви кажа какво съм решил. Вината е моя. Това, разбира се, означава, че ти, Джон, си отговорен за компенсациите, защото охраняваната личност трябва да се погрижи за дълговете, възникнали в резултат на действията на охраната.
Джон мигом изписа:
— Ще платя.
— Не, почакай — намеси се Куин. — Той няма толкова пари.
— Към момента приятелчето ти разполага с около четирийсет милиона, така че лесно ще уреди това.
Куин погледна към Джон.
— Какво? Защо тогава работиш в офиса, за да изкараш пари за дрехи?
— На кого да напиша чека? — изписа Джон, като пренебрегна въпроса.
— На родителите на Леш. Като главен счетоводител на Братството Бет ще ти каже от коя сметка да ги преведеш, нали, лийлан! — Рот стисна ръката на кралицата и й се усмихна. Когато отново насочи вниманието си към Джон и Куин, любящото му изражение беше изчезнало. — Куин ще се нанесе в къщата незабавно. Заплатата му ще бъде седемдесет и пет хиляди годишно и ти ще я плащаш. Куин, ти си изключен от програмата, но това не означава, че братята няма да ти бъдем спаринг-партньори, за да поддържаш уменията си. В края на краищата, ние се грижим за своите. А сега ти си един от нас.
Куин пое дълбоко въздух. И после още веднъж. И после…
— Аз трябва… трябва да поседна.
Сякаш изпаднал в безтегловност, той се запрепъва към едно от светлосините канапета. Всички се втренчиха в него, като че готови да му предложат хартиена кесия, в която да диша, или пък носни кърпички, а той сложи ръка на мястото, където беше опериран, с надеждата да ги накара да си помислят, че причината са нараняванията му, а не емоциите.
Бедата беше… че не можеше да вкара в дробовете си и глътка въздух. Не беше сигурен какво се случва в устата му, но каквото и да беше, не му помагаше да проясни главата си, нито да се отърве от парещото усещане в областта на гръдния кош.
Интересно, че пред него не застана Джон или кралицата. Дойде Рот. Изведнъж пред насълзените му очи изникна кралят, а слънчевите очила и зловещото му лице никак не съответстваха на мекия тон, с който проговори:
— Сложи глава между коленете си, синко. — Ръката на краля се озова на рамото му и нежно го побутна надолу. — Хайде, направи го.
Куин изпълни каквото му беше наредено и се разтресе така силно, че ако не беше грамадната длан на Рот да го задържи на място, щеше да падне на пода.
Нямаше да плаче. Отказваше да позволи и на една сълза да се изплъзне от очите му. Вместо това стенеше, тресеше се и по тялото му изби студена пот.
Тихо, така че само Рот да може да го чуе, той прошепна:
— Мислех, че… съм съвсем сам.
— Не — отговори Рот също толкова тихо. — Както казах преди малко, вече си един от нас. Разбираш ли ме?
Куин вдигна поглед.
— Но аз съм никой.
— Я стига глупости. — Кралят бавно поклати глава. — Спасил си честта на Джон. Както казах, вече си част от семейството, синко.
Куин насочи поглед към Бет и Джон, които стояха един до друг. През непролетите си сълзи той видя приликата в тъмните им коси и дълбоките сини очи.