Семейство…
Куин изпъна гръб, изправи се на крака и се извиси с целия си ръст. Оправи тениската си, а после косата си и напълно овладян, тръгна към Джон.
С изправени рамене той протегна ръка към приятеля си.
— Ще дам живота си за теб. Със или без този лист хартия.
Когато думите се отделиха от устата му, той осъзна, че това е първото нещо, изречено от него като напълно съзрял мъж, първата клетва, положена някога от него. И не можеше да измисли някой по-добър, пред когото да я положи, освен може би Блей.
Джон погледна надолу, после стисна дланта, която му беше предложена, с твърда и силна ръка. Не се прегърнаха, не си казаха нищо.
— И аз за теб — произнесе Джон с устни, когато погледите им се срещнаха. — И аз… за теб.
— Можеш да ме питаш за Фюри, ако искаш. Когато свършиш с това.
Кормия вдигна глава от бялата свещ, която палеше, и хвърли поглед през рамо. Бела лежеше по гръб на голямото легло в другия край на стаята, а нежната й бяла ръка галеше закръгления й корем.
— Наистина можеш. — Тя се усмихна леко. — Така ще имам повод да мисля за нещо друго. А сега имам нужда точно от това.
Кормия духна клечката кибрит.
— Откъде знаеш, че мислех за него?
— Виждам на лицето ти гримасата, която правиш, когато мислиш за своя мъж и искаш да го изриташ отзад, но в същото време да го прегърнеш толкова силно, че дъх да не може да си поеме.
— Примейлът не е мой. — Кормия взе златния съд за горене на тамян и направи с него три кръга около свещта. Редеше думи с мек, но настоятелен тон, молейки Скрайб Върджин да бди над Бела и бебето й.
— Той не ме обича — заяви Бела. — Не истински.
Кормия остави съда върху масата в най-източния ъгъл на стаята и се увери, че трите свещи са се разгорели добре.
Минало, настояще и бъдеще.
— Чу ли какво казах? Той не ме обича.
Кормия стисна здраво очи.
— Мисля, че грешиш за това.
— Само си въобразява, че е така.
— При цялото ми уважение…
— Желаеш ли го?
Кормия се изчерви, защото случилото се в кинозалата изплува в съзнанието й. Тя се отърси от спомена за него… от властта, която беше притежавала, държейки възбудата му в ръката си… начина, по който беше движил устни по гърдите й.
Бела се засмя меко.
— Ще приема изчервяването за положителен отговор.
— О, Скрайб Върджин, не знам какво да кажа.
— Седни до мен. — Бела потупа леглото до себе си. — Нека ти разкажа за него. И защо съм сигурна, че не е влюбен в мен.
Кормия знаеше, че ако отиде и чуе как не е възможно Примейлът да чувства каквото смята, че чувства, това ще я привлече още повече към него.
И естествено, тя седна върху завивката до Бела.
— Фюри е добър мъж. Прекрасен мъж. Той обича с цялото си сърце, но това не значи, че е влюбен във всеки, на когото държи. Ако двамата прекарате само малко време…
— Скоро ще си тръгна.
Бела повдигна вежди.
— В Другата страна ли? Защо?
— Останах тук дълго време. — Беше й трудно да каже, че е била отхвърлена. Особено на Бела. — Останах тук… достатъчно дълго.
Бела изглеждаше натъжена.
— И Фюри ли ще си тръгне?
— Не знам.
— Ще трябва да се връща, за да се бие.
— А… Да. — Очевидно тя още не знаеше, че е отстранен от Братството, и сега не беше моментът да получава неприятни изненади.
Бела поглади корема си с ръка.
— Някой каза ли ти защо Фюри стана Примейл? Той замести Вишъс.
— Не, не знаех, че е настъпила промяна, докато Примейлът не дойде при мен в храма.
— Вишъс се влюби в доктор Джейн по времето, когато започна всичко. Фюри не искаше те да бъдат разделени и зае мястото му. — Бела поклати глава. — Фюри винаги поставя останалите пред себе си. Винаги. Такава е природата му.
— Знам. Затова му се възхищавам толкова много. Там, откъдето идвам… — На Кормия й беше трудно да подбере думите си. — За Избраниците себеотрицанието е най-важното качество. Ние служим на расата и на Скрайб Върджин и в това свое дело с радост поставяме всичко над нас самите. Най-висша добродетел е да жертваш себе си заради доброто, заради онова, което има по-голямо значение от отделния индивид. Примейлът постъпва точно така. Мисля, че затова…