— Затова…?
— Затова го уважавам толкова много. Затова и за неговия…
Бела се засмя с цяло гърло.
— И острия му ум, нали? Очевидно няма нищо общо с жълтите му очи и прекрасната му коса.
Кормия реши, че ако изчервяването й беше дало отговор вместо нея преди, можеше да го направи и отново.
— Не е нужно да отговаряш — каза Бела с усмивка. — Той не е какъв да е мъж. Но да се върнем към себеотрицанието. Работата е там, че ако прекарваш прекалено много време да се фокусираш върху околните, изгубваш себе си. Именно затова се тревожа за него. И по тази причина знам, че не ме обича в действителност. Вярва, че съм спасила близнака му, по начин, по който той не е бил способен да го направи. Онова, което изпитва, е благодарност. Безкрайна благодарност и идеализиране. Но не и истинска любов.
— Откъде знаеш всичко това?
Бела се поколеба.
— Попитай го за отношенията му с жените и ще разбереш.
— Много пъти ли се е влюбвал? — Тя се подготви за отговора.
— Абсолютно не, сигурна съм. — Бела направи кръгово движение с ръка върху корема си. — Не е моя работа, но така или иначе, ще го кажа. Заради това, че е спасил моя хелрен, няма мъж, когото да почитам повече от Фюри и много харесвам теб. Ако той продължи престоя си тук, надявам се и ти да останеш. Харесвам начина, по който го гледаш. И наистина ми допада начинът, по който те гледа той.
— Той се е отказал от мен.
Бела вдигна глава.
— Какво?
— Вече не съм Първа избраница.
— По… дяволите.
— Така че наистина трябва да се върна в Светилището. Дори само за да улесня нещата за тази, с която ще избере да ме замести.
Така беше редно да каже, но всъщност не го вярваше. И чувствата й проличаха в гласа й. Дори тя можеше да долови напрежението.
Интересно, че изричането на неистини и запазването на истинските мисли за себе си беше нещо, практикувано от нея през целия й живот в Другата страна. Докато беше там, лъжата беше нещо така лесно и удобно като робата, която носеше, прическата на главата й или рецитирането на церемониалния текст.
Сега беше трудно.
— Без да се обиждаш — заяви Бела, — индикаторът ми за глупости се включи.
— Индикатор за глупости?
— Лъжеш ме. Мога ли да ти предложа съвет?
— Разбира се.
— Не допускай да бъдеш погълната и изгубена заради цялата тази история с Избраниците. Ако наистина вярваш в онова, на което са те учили, добре. Но ако чувстваш, че се налага непрестанно да заглушаваш вътрешния си глас, тогава мястото ти не е там. Умението да лъжеш добре, не е добродетел.
Беше самата истина, помисли си Кормия. Именно това й се налагаше да прави непрестанно. Да лъже.
Бела се размърда на възглавниците и се поизправи леко.
— Не знам какво си чула за мен, но аз имам брат. Ривендж. Истински чешит е и винаги е бил такъв, но го обичам и сме много близки. Баща ми умря, когато бях на четири, и Рив пое ролята на глава на домакинството заради майка ми и мен. Грижеше се много добре за нас, но винаги настояваше да ни контролира и накрая се изнесох от семейния ни дом. Трябваше да го направя… Той ме влудяваше. Само да беше чула разправиите ни. Рив имаше добри намерения, но той е от старата школа, много държи на традициите, а това значеше той да взима всички решения.
— Въпреки това ми се струва, че е мъж с качества.
— Да, наистина е такъв. Но след двайсет и пет години под негов контрол аз се бях превърнала просто в негова сестра, а не в отделна личност, ако ме разбираш.
Бела се протегна и хвана ръката на Кормия.
— Най-доброто, което някога съм правила за себе си, беше да се отдръпна и да се опозная. — Очите й проблеснаха. — Не беше лесно и имаше… усложнения. Но въпреки всичко, през което се наложи да премина, препоръчвам от все сърце себепознаването. Знаеш ли коя всъщност си ти?
— Аз съм Избраница.
— И какво още?
— Това е… всичко.
Бела стисна ръката й.
— Помисли добре за себе си, Кормия. Започни от дребните неща. Кой е любимият ти цвят? Какво обичаш да ядеш? Какво те прави щастлива? Или тъжна?
Кормия погледна към съда с тамян в другия край на стаята и се замисли за всички молитви, които знаеше, молитви, подходящи за всякакви случаи. И химните. И церемониите. Имаше цял духовен списък на свое разположение, не само от думи, но и от действия.