И това беше всичко. Наистина ли беше така?
Тя премести поглед, за да срещне този на Бела.
— Знам… Харесвам бледолилави чаени рози. И обичам да конструирам разни неща в главата си.
Бела се усмихна и прикри прозявката си с опакото на ръката си.
— Това, приятелко, е добро начало. Искаш ли да догледаме „Проджект рънуей“? Ако пуснем телевизора, ще се чувстваш по-малко неловко, задето си имаш собствени тревоги, докато си с мен, а и Фриц няма да е тук с вечерята поне още двайсет минути.
Кормия се облегна на възглавниците до своята… приятелка. Не нейна сестра, а нейна… приятелка.
— Благодаря ти, Бела. Благодаря.
— За нищо. И харесвам тамяна. Много е успокояващ.
Бела насочи дистанционното управление към плоския екран, натисна няколко бутона и Том Гън се появи с посребрената си коса. Една от дизайнерките срещу него клатеше глава пред недовършена червена рокля.
— Благодаря — повтори Кормия, без да я поглежда.
Бела само се протегна и стисна ръката на Кормия. После двете се съсредоточиха върху случващото се на екрана.
29.
Леш излезе със залитане от дома на родителите си и с кръв по двете си ръце. Коленете му трепереха, а походката му беше несигурна. Докато пристъпваше, се погледна. О, боже, гадостта беше също по ризата и обувките му.
Господин Д. излезе от Фокуса.
— Ранен ли сте?
Леш не намери думи, с които да отговори. Накуцващ и треперещ, той едва стоеше на крака.
— Отне… повече време, отколкото предполагах.
— Хайде, сър, да ви настаним в колата.
Леш позволи на дребосъка да го отведе до вратата и да го настани на седалката до шофьора. Нещо черно и мазно бликна от устата му и се стече по брадичката. Той го обърса и го огледа.
Не беше кръв. Поне не такава…
— Убих ги — произнесе дрезгаво.
Лесърът коленичи пред него.
— Правилно сте постъпили и сте направили баща си горд. Нямате бъдеще с тези мръсници, а с нас.
Леш се опита да накара сцените да спрат да се повтарят в съзнанието му.
— Майка ми крещеше най-силно. Когато ме видя да убивам баща си.
— Не баща ви. Не и майка ви. Животни. Онези същества вътре бяха животни. Все едно че сте убили елен… или плъх, нали разбирате? Вредители. — Убиецът поклати глава. — Те не бяха семейството ви. Само така сте си мислели.
Леш погледна към ръцете си. В едната държеше нож. В другата — верига.
— Толкова много кръв.
— Да, вампирите кървят наистина изобилно.
Последвалата тишина като че продължи цяла година.
— Кажете ми, сър, имате ли басейн в двора? — Когато Леш кимна, лесърът попита: — Отзад ли? — Леш отново кимна. — Добре, ще отидем там с вас, за да се измиете. В багажника имам чисти дрехи, които да облечете.
Без да усети как, Леш се озова под душа в постройката към басейна на къщата и отмиваше от кожата си останките от родителите си, наблюдавайки как червената струя се стича в краката му. Изплакна ножа, а също и веригата, и когато излезе, за да се избърше с кърпа, първото, което направи, беше да сложи нашийника от неръждаема стомана на врата си.
От него висяха два кучешки медальона, единият беше от последния платен данък за ротвайлера, а другият — от последната му ваксинация срещу бяс.
Леш бързо облече новите дрехи и прехвърли портфейла на баща си от изпоцапаните панталони, които беше носил преди, в чистите, дадени му от господин Д. Щеше да се наложи да запази обувките, но петната бяха покафенели, изгубили яркочервения си цвят и това ги правеше по-приемливи.
Излезе изпод душа и завари малкия убиец да седи на градински стол до една от масите със стъклени плотове.
Лесърът скочи от стола на мига.
— Искате ли да се обадя за подкрепление?
Леш хвърли поглед към къщата в стил „Тюдор“.
На път за насам се канеше да претършува цялата страда и да вземе всичко, което би имало някаква стойност. Да използва наричаното от Омега негова армия, за да оголят мястото до тапетите и дъските на пода.
Звучеше много в стил Конан Варварина. Идеалният начин да декларира новия си статус. Не само погубваш враговете си, но им взимаш конете, опожаряваш домовете им и слушаш стоновете на жените им…
Проблемът беше, че той знаеше какво има в тази къща. С телата на родителите му и догените вътре, като че се взираше в мавзолей и идеята да оскверни мястото, като изпрати вътре тълпа лесъри, му се струваше нередна.