— Трябва веднага да уведомим другите семейства от глимерата — каза Фюри. — Ако Леш е дал собствения си адрес, само Бог знае какво още са измъкнали от него. Изтеклата информация може да е с безпрецедентни последствия.
Бъч и Рейдж влязоха в помещението и ченгето поклати глава.
— Боже, това ме връща обратно в отдел „Убийства“.
— Погледни само — въздъхна Холивуд.
— Знаем ли как са проникнали? — попита Бъч, като обикаляше около масата.
— Не, но да огледаме къщата още веднъж — отговори Фюри. — Просто не мога да повярвам, че са влезли през предната врата.
Когато четиримата се качиха горе в стаята на Леш, всички до един поклатиха глави.
Фюри се огледа наоколо, а мозъкът му не спираше да работи.
— Трябва да предупредим останалите.
— Вижте това — промърмори Зи и кимна към прозореца.
На алеята пред къщата спря кола. После още една. После — трета.
— Ето ги твоите мародери — каза братът.
— Мръсници — просъска Рейдж с мрачна усмивка. — Но поне са избрали подходящ момент. Трябва да изразходвам калориите от вечерята.
— И ще бъде ужасно грубо да не ги поздравим на вратата — изръмжа Бъч.
По навик Фюри посегна да отвори якето си, но после се сети, че нямаше пистолети и кинжали.
Моментът беше неловък и никой не го поглеждаше, затова той каза:
— Ще се върна в имението и ще се свържа със семействата от глимерата. И ще уведомя Рот за случващото се.
Другите трима кимнаха и се втурнаха към стълбите.
Докато тичаха надолу да посрещнат лесърите, Фюри огледа стаята още веднъж с мисълта как би му се искало да бъде с останалите и да избива проклетниците, сторили това.
В съзнанието му Магьосника го погледна право в лицето.
Няма да се бият редом с теб, защото не могат да ти вярват. Воините не искат да бъдат подкрепяни от такъв, на когото нямат доверие. Приеми го, приятел, с тези ти задължения се приключи. Въпросът е колко време ще ти отнеме да се провалиш и пред Избраниците?
Точно когато Фюри се канеше да се дематериализира, той се намръщи.
В другия край на стаята, на месинговата топка на едно от чекмеджетата на скрина, имаше петно.
Той се приближи, за да огледа по-добре. Беше тъмнокафяво… Засъхнала кръв.
Когато отвори чекмеджето, по предметите вътре имаше кървави отпечатъци. По часовника, носен от Леш преди преобразяването, имаше петна, имаше такива и по верижката с диаманти и масивните обици. Очевидно нещо беше взето оттук, но защо един лесър би оставил всички тези скъпи неща? Беше трудно да си представи, че задигнатото от него е било по-скъпо от всички тези диаманти и същевременно се е побирало в такова малко пространство.
Фюри хвърли поглед към лаптопа и айпода… и към десетките други чекмеджета в стаята, разположени между бюрото и нощното шкафче. Всички бяха добре затворени.
— Трябва да си вървиш.
Фюри се обърна. Зи стоеше на прага с оръжие в ръка.
— Разкарай се оттук, Фюри. Не си въоръжен.
— Бих могъл да бъда. — Той погледна към бюрото, където върху учебниците лежаха два ножа. — Само след миг.
— Върви. — Зи оголи кучешките си зъби. — Тук не си от помощ.
Първите звуци от битката се разнесоха нагоре по стълбите в комбинация със серии от стонове и ругатни.
Близнакът му отиде да защитава расата им, а Фюри го наблюдаваше. После се дематериализира от спалнята на Леш, за да се озове пред бюрото си в тренировъчния център.
30.
— Трябва да си починеш — обърна се Кормия към Бела, когато тя отново се прозя.
Фриц току-що беше отнесъл чиниите от Първото хранене.
Бела беше яла пържола и картофено пюре, а за десерт — шоколадов сладолед. Кормия яде картофи… и малко от сладоледа.
А си беше мислила, че „М&М“ са превъзходни.
Бела потъна още по-дълбоко във възглавниците си.
— Знаеш ли, мисля, че си права. Уморена съм. Може да довършим предаванията по-късно тази вечер.
— Звучи чудесно. — Кормия стана от леглото. — Имаш ли нужда от нещо?
— Не. — Очите на Бела се затвориха. — Преди да си тръгнеш, кажи ми от какво са изработени тези свещи. Невероятно успокояващи са.
Жената изглеждаше ужасно бледа върху бялата калъфка на възглавницата.
— Направени са от свещени съставки от Другата страна. Свещени и лечебни. Билки и цветя, смесени с вода от фонтана на Скрайб Върджин.