Лоши новини… Бяха дошли повече от три лоши новини.
— Значи без повече часове — промърмори Куин, докато оставяше сака си на пода прекалено внимателно. — За никого.
— Трябва да се свържем с Блей — изписа Джон. — Не мога да повярвам, че не прати нито едно съобщение от началото на нощта. Може би трябва да отидем у тях?
Куин се доближи към един от прозорците, издигащи се от пода чак до тавана, и дръпна тежката завеса.
— Не мисля, че ще иска да ме види в скоро време. И знам, че изписваш „Защо“ зад гърба ми. Просто ми се довери. Ще му е нужно известно време.
Джон поклати глава и написа съобщение на Блей. Какво ще кажеш за довечера в „Зироу Сам“, щом няма да имаме часове? Ще се видим по-късно.
— Ще ти отговори, че не може да дойде. В случай че го питаш дали иска да се видим.
Куин погледна през рамо, когато телефонът изпиука. Отговорът на Блей гласеше: Днес не мога, семейни работи. Ще се чуем.
Джон прибра телефона в джоба си.
— Какво се е случило?
— Нищо. Всичко… Не знам…
Почукването по вратата очевидно идваше от юмрук с размерите на мъжка глава.
— Да? — извика Куин.
Рот влезе в стаята. Изглеждаше дори по-мрачен, отколкото по-рано, като че върху главите на Братството се бяха струпали още лоши новини. Носеше черно метално куфарче и кожени ремъци.
Вдигна ги и погледна строго към Куин.
— Не е нужно да ти казвам, че с това тук шега не бива, нали?
— Не… сър. Какво е все пак?
— Новите ти най-добри приятели. — Кралят остави куфарчето на леглото, отключи двете черни закопчалки и вдигна капака.
— Иха!
— Иха — произнесе Джон с устни.
— Моля, не ми благодарете.
Вътре, настанени върху сива подложка, лежаха два четирийсет и пет милиметрови автомата „Хеклър и Кох“. След като провери пълнителя на единия от тях, Рот го подаде на Куин, като го държеше за дулото.
— Ви ще ти приготви документ на Древния език. Ако настъпи критична ситуация, ще го използваш, а който има възражения, ще трябва да се разправя с мен. Фриц ще ти поръча достатъчно муниции, та ескадрон от морски пехотинци да изглеждат като въоръжени с желирани бонбони пред теб. — Кралят подхвърли към Куин нещо, което се оказа бронежилетка. — Когато си с него, винаги трябва да си въоръжен. Дори и в къщата. Ясно ли е? Така действа схемата.
Докато Куин претегляше оръжието в дланта си, Джон очакваше той да изтърси колко хубаво е да имаш голямо оръжие. Вместо това той заяви:
— Искам свободен достъп до стрелбището. Трябва да слизам долу поне три пъти седмично. Като минимум.
Рот повдигна крайчеца на устата си.
— Ще кръстим мястото на твое име, ако се налага.
Джон се почувства като воайор, застанал между тях двамата, без да казва нищо, но впечатлен от промяната у Куин. Закачливата фасада си беше отишла. Беше напълно делови, още по-корав, отколкото подсказваше стилът на облеклото му.
Куин посочи една врата.
— Тази към неговата спалня ли води?
— Да.
— Добър вечер, дами.
Вишъс влезе в стаята и очите на Куин не бяха единственото, което проблесна. В ръцете си братът носеше тежка верига с висящ от нея медальон, клещи и кутия с принадлежности.
— Сядай, момче — нареди Ви.
— Хайде. — Рот кимна към леглото. — Време е да бъдеш окован, медальонът носи герба на Джон. Също така ще бъдеш татуиран. Както вече казах, това е до живот.
Куин седна, без да каже дума, а Ви се приближи зад гърба му, постави тежката верига около врата му и затегна хлабавия край. Медальонът се спусна малко под нивото на ключиците му.
— Маха се само ако умреш или те уволнят. — Ви потупа Куин по рамото. — Между другото, ако те уволнят, според стария закон това значи гилотина. Така си взимаме веригата обратно. Ако умреш от естествена смърт, просто счупваме една от брънките, защото не е добре да оскверняваме мъртво тяло. Сега да преминем към татуировката.
Куин понечи да съблече тениската си.
— Винаги съм искал татуировка.
— Няма нужда да се събличаш. — Докато Ви отваряше кутията си с принадлежности и извади пистолета за татуировки, Куин дръпна ръкава си нагоре до рамото. — Не, не ми е нужна и ръката ти.