Куин се намръщи, а Вишъс извади чифт черни латексови ръкавици. Отвори върху леглото малко черно бурканче и друго — червено, а после още един по-голям съд с прозрачно вещество в него.
— Обърни се с лице към мен. — Братът взе парче бял плат и стерилизиран комплект, а Куин се завъртя и сложи ръце на коленете си. — Погледни нагоре.
На лицето му, помисли си Джон, докато Ви почистваше лявата му скула.
Куин не трепна дори когато бръмчащата игла се приближи към него.
Джон се опита да види какво изобразяваше мастилото върху лицето му, но не успя. Странно, че беше използвано червено. Беше чувал, че черният цвят е единственият допустим.
Мили… боже, възкликна наум Джон, когато Вишъс се отдръпна.
Една-единствена червена сълза с черни очертания.
Рот обясни:
— Символизира готовността ти да пролееш кръвта си за Джон. Също така дава ясно да се разбере каква е длъжността ти. Ако Джон умре, ще бъде запълнена с черно мастило, за да се знае, че си служил достойно на някого. Не се ли справиш със задълженията си, ще бъде зачертана с голям кръст, за да бъде демонстриран позорът ти пред расата.
Куин стана и отиде до огледалото.
— Харесва ми.
— Добре — каза Ви сухо, когато се приближи, за да нанесе някакъв прозрачен мехлем върху мастилото.
— Можеш ли да ми направиш още една?
Ви хвърли поглед към Рот и сви рамене.
— Каква я искаш?
Куин посочи към тила си.
— Искам да изпишеш 18 август 2008 година на Древния език ето тук. И нека да не е малка.
Днешната дата, помисли си Джон.
Ви кимна.
— Добре. Мога да го направя. Но ще трябва да бъде в черно. Червеното мастило е само за специални случаи.
— Да. Добре. — Куин се върна до леглото и седна с кръстосани крака на ръба на матрака. Наведе глава и изложи на показ тила си. — Изпиши числата с думи, моля.
— Искаш я голяма?
— Да.
Ви се засмя.
— Допадаш ми, честна дума. Повдигни веригата нагоре и ме остави да си свърша работата.
Приключиха относително бързо. Воят на пистолета за мастило беше непостоянен като мотор на кола, забързваше се и после се укротяваше. Ви добави красив овал около надписа, така че татуировката заприлича на луксозна значка.
Този път Джон стоеше зад Ви и наблюдаваше целия процес. Трите реда текст изглеждаха прекрасно и като се имаше предвид колко беше дълъг вратът на Куин и колко къса носеше косата си, винаги щяха да са на показ.
Джон също искаше татуировка. Но каква ли трябваше да бъде тя?
— Готов си — заяви Ви и обърса мястото с допреди малко бялото, а сега покрито с петна парче плат.
— Благодаря — каза Куин, докато Ви нанасяше от същия мехлем като преди малко. Прясното мастило изпъкваше върху златистата кожа. — Много благодаря.
— Още не си я видял. Може тук отзад да съм написал „малоумник“.
— Не. Никога не бих се усъмнил в теб. — Куин се ухили.
Вишъс се усмихна леко, а суровото му татуирано лице излъчваше одобрение.
— Ти не си страхливец. Страхливците биват прецакани. Стабилните получават заслуженото.
Ви и Куин удариха дланите си една в друга, после Ви събра нещата си и излезе, а Куин отиде в банята, за да види творението му с помощта на малко огледалце.
— Прекрасна е — изписа Джон зад гърба му. — Наистина прекрасна.
— Точно това исках — промърмори Куин, докато гледаше мастилото, покрило цялата задна част на врата му.
Когато двамата се върнаха в спалнята, Рот бръкна в задния си джоб, извади ключове за кола и ги подаде на Куин.
— За мерцедеса са. Когато ходиш някъде с Джон, го взимай, докато ти осигурим друга кола. Брониран е и е по-бърз от всичко друго на четири колела.
— Може ли да го заведа в „Зироу Сам“?
— Той не е затворник.
Джон тропна с крак и изписа:
— А също така не съм госпожичка.
Рот избухна в смях.
— Не съм казвал, че си. Джон, дай му паролата за всички врати и за тунела.
— Ами занятията? — попита Куин. — Когато започнат да се провеждат отново, трябва ли да присъствам с Джон, въпреки че съм изхвърлен?
Рот спря до вратата.
— Ще преминем моста, когато стигнем до него. Бъдещето до голяма степен е неясно. Както винаги.