— Легни назад — нареди й той. — Легни назад и се изпъни.
По дяволите… Струваше му се гладка като сметана, докато се отпускаше леко назад, за да се озове легнала на масата.
— Така ли?
— Да… точно така.
Той прокара пръсти по задната страна на крака й и вдигна стъпалото й върху рамото си. Първо започна да целува прасеца й и с устни последва пътечката, по която ръката му беше оставила ласките си, достигайки все по-високо и по-високо. По средата спря, за да се увери отново, че тя е напълно готова. Тя го наблюдаваше с огромните си зелени очи, опряла пръсти в устните си, и дишане учестено.
— Съгласна ли си на това? — попита с тих дрезгав глас. — Защото започна ли веднъж, ще ми е много трудно да спра, а не искам да те уплаша.
— Какво ще правите с мен?
— Същото, което ти направи с мен снощи с ръката си. Аз ще използвам устата си.
Тя изстена.
— О, Скрайб Върджин…
— Това „да“ ли е?
— Да.
Посегна към колана на робата й.
— Ще се погрижа за теб. Довери ми се.
И беше повече от сигурен, че ще го направи. Нещо у него му подсказваше, че ще й достави удоволствие, въпреки че преди не го беше правил.
Той развърза колана и отвори робата й.
Тялото й се разкри пред него, от вирнатите стегнати гърди до плоския й корем и прекрасните срамни устни. Тя спусна ръка към долната част на корема си изглеждаше точно както я беше нарисувал предната нощ — изпълнена със сексуалност, женственост и могъщество… само че сега от плът и кръв.
— Мили… боже. — Кучешките му зъби се удължиха в устата му, напомняйки му, че отдавна не се беше хранил. От гърлото му се разнесе стон, едновременно настойчив и умоляващ. Не знаеше доколко копнееше за вагината и доколко имаше нужда от кръвта й.
Но какво ли значение имаше?
— Кормия… нуждая се от теб.
Начинът, по който размърда краката си, за да ги разтвори още повече, беше подарък, какъвто никой никога не беше увивал и надписвал за него. Тя се разтвори още малко и той зърна розовите дълбини, към които се стремеше. Тя вече лъщеше от влагата.
А той щеше да добави още към нея.
Простена и се наведе да долепи устни до нея, насочвайки се право към сърцевината й.
И двамата извикаха. Тя зарови ръце в косата му, той сграбчи бедрата й и я притисна още по-силно към себе си. Почувства топлината й с устните си, топлината и влагата й, които той подсили с целувките си. Докато тя стенеше, инстинктът и на двамата проработи, подсказвайки му да прави кръгови движения с език, а на нея — да го обгърне с крака.
Боже, звуците бяха невероятни.
А вкусът й дори повече.
Той погледна нагоре към гърдите й и нямаше как да не докосне малките й зърна. Притисна ги нежно с пръсти и после ги погали с палците си.
Начинът, по който тя изви тялото си, почти го доведе до края. Беше прекалено много.
— Движи ханша си по-бързо — нареди той. — Моля те… притисни ханша си в мен.
Тя започна да се движи ритмично, а той проточи езика си и я остави да получи каквото желае, да използва плътта му, за да си достави удоволствие. Това обаче не продължи дълго. Той имаше нужда да бъде още по-близо. Хвана в длани задните й части и притисна в нея лицето си — тя се превърна във всичко, което той вкусваше, помирисваше и познаваше.
Сега беше моментът да настъпи сериозната част.
Той се придвижи нагоре и започна да движи бързо езика си в горната част на вагината. Знаеше, че е на правилното място, заради начина, по който тя простена. Кормия започна да движи ханша си още по-отсечено и той се протегна за ръката й, за да й вдъхне увереност. Тя се вкопчи в дланта му с такава сила, че вероятно щеше да остави следи с ноктите си, а това беше наистина прекрасно. Желаеше тези полумесеци върху гърба си… и върху задните си части, докато той потъваше дълбоко в нея.
Искаше да остави част от себе си върху нея, вътре в нея.
Той самият искаше да я маркира по някакъв начин.
Кормия знаеше, че с тялото й се случва същото, което се беше случило с онова на Примейла предния ден. Напиращата буря, топлата вълна, бушуваща вътре в нея, й подсказваше, че се намира на същото място.
На ръба.
Примейлът беше огромен между краката й. Широките му рамене я караха да се разтвори. Прекрасната му многоцветна коса се стелеше върху бедрата й, а устните му се бяха впили в нея, срещайки нейните собствени устни, гладкият му език обхождаше всяка гънка. Беше толкова прекрасно, плашещо и неизбежно… и единствената причина, поради която не беше загубила напълно разсъдъка си, беше ръката му, стиснала нейната.