Но пък познаваше душата му.
И го обичаше заради нея.
На вратата се почука. Когато отговори, Фриц подаде главата си.
— Извинете ме, но господарят е готов за вас — обърна се той към Лейла.
Лейла вдигна ръце към косата си, а после приглади и робата. Фриц затвори вратата, а Кормия си помисли, че Избраницата обръщаше особено внимание на…
О… не…
— Ти… ще се срещнеш с него? С Примейла?
Лейла се поклони.
— На път съм да го видя, да.
— А не Рейдж?
— Ще му бъда в услуга след това.
Кормия замръзна, все едно кръвта й беше заместена от лед. Но разбира се. Какво беше очаквала.
— Тогава по-добре върви.
Лейла присви очи, а после ги отвори широко.
— Сестро?
— Върви. Не карай Примейла да те чака. — Тя отново се обърна към прозореца, готова да извика.
— Кормия… — прошепна Лейла. — Кормия, ти имаш чувства към него. Дълбоки чувства.
— Не съм казвала такова нещо.
— Не е нужно. Изписано е на лицето ти и личи в тона ти. Сестричке, защо отстъпваш мястото си?
Когато Кормия си представи главата на Примейла между бедрата на сестра й и как Лейла извива тялото си с наслада, стомахът й се сви на топка.
— Желая ти успех на срещата. Надявам се да направи добър избор и да се спре на теб.
— Защо се оттегляш?
— Бях принудена да се оттегля — отговори тя отсечено. — Решението не беше мое. Сега, моля те, не карай Примейла да чака. Не бива да допускаме това, пази Боже.
Лейла пребледня.
— Бог?
Кормия размаха ръка.
— Това е просто израз, който използват тук, и не е свързан с вярата ми. Сега, моля те, върви.
Лейла изглежда имаше нужда от миг, за да дойде на себе си след религиозния гаф. После гласът й стана много нежен.
— Останалите са убедени, че той няма да избере мен. И знай, че ако някога имаш нужда…
— Няма да имам. — Кормия се обърна и закова поглед в прозореца.
Когато вратата най-сетне се затвори, тя изруга. После отиде в ъгъла на стаята и започна да троши конструкцията си. Унищожи я до последния елемент, раздробявайки спретнатите малки кубчета, докато цялата им структура не се превърна в безредна купчина на килима.
34.
В „Скриймърс“ в центъра на града Леш използваше усилено една от частните бани.
И то не защото му беше нужна тоалетната.
Беше притиснал в гръб блондинката от бара, а тя се беше вкопчила в мивката. Черната й кожена пола беше вдигната до кръста, черните й прашки бяха отместени на една страна, а черната й блуза беше отворена широко и той я държеше за гърдите. На задника си имаше татуирана малка розова пеперуда, а на врата си носеше сърце на верижка. И двете се поклащаха в неговия ритъм.
Беше особено забавно заради факта, че въпреки предизвикателните дрехи, той имаше усещането, че този тип секс не е в стила й. Нямаше имплант, червилото не беше неразмазващо се и се беше опитала да го накара да използва презерватив.
Точно преди да стигне докрай, той я завъртя, принуди я да коленичи и изръмжа, докато достигаше кулминацията си в устата й. Господин Д. се беше оказал прав. Точно от това беше имал нужда. Чувство за господство, завръщане към нормалните за него занимания.
Секса още си го биваше.
В мига, когато свърши, той вдигна ципа си, без да го е грижа дали тя е изплюла, или е преглътнала.
— Ами аз? — попита тя, докато бършеше устата си.
— Какво за теб?
— Моля?
Леш заоглежда косата си в огледалото. Може би трябваше отново да я пусне дълга. Беше се подстригал във военен стил след преобразяването си, но наистина харесваше конската си опашка. Имаше хубава коса.
Медальонът на Кинг наистина му седеше добре.
— Хей! — настоя момичето.
Разгневен, той хвърли поглед към отражението й.
— Нали не очакваш сериозно да ме е грижа за теб?
За миг тя изглеждаше объркана, като че бе взела филм от видеотеката, но дискът в кутията се бе оказал различен от очаквания.
— Моля?
— Коя част не ти е ясна?
Шокът я накара да мига като риба.
— Нещо… не схващам.
Да, на екрана вървеше порнографският „Деби покорява Далас“ вместо „Хубава жена“.