Той се озърна из банята.
— Позволи ми да те доведа тук, да вдигна полата ти и да те чукам. И си изненадана, че не ме е грижа? Какво точно си мислеше, че ще се случи?
И последните следи от вълнението на послушно момиче, решило да попалува, изчезнаха от лицето й.
— Не е нужно да се държиш грубо.
— Защо кучки като теб винаги са изненадани?
— Кучки? — Лицето й се изкриви от гняв, превръщайки я от красавица в някакво подобие на горгона, но това я направи някак по-интересна. — Та ти не ме познаваш.
— Напротив, познавам те. Ти си уличница, която допуска непознат да свърши в устата й в обществена тоалетна. Моля те. Изпитвам повече уважение към проститутките. На тях поне не им плащат в натура.
— Ти си такъв мръсник.
— А ти си досадница. — Той посегна към топката на вратата.
Тя се вкопчи в ръката му.
— Внимавай, нещастнико. Мога да ти вгорча живота за отрицателно време. Знаеш ли кой е баща ми?
— Някой, който не се е погрижил да те възпита правилно?
Свободната й ръка го удари по лицето.
— Майната ти.
Добре, гневът определено я правеше по-интересна.
Кучешките зъби напираха в устата му и той се изкушаваше да захапе гърлото й като току-що изваден от пакетчето бонбон. Само че някой почука на вратата и това му напомни, че е на обществено място и тя е човек. Почистването винаги беше проблем.
— Ще съжаляваш. — Тя се изплю върху него.
— Така ли? — Наклони се към нея и беше изненадан, че тя не помръдна. — Не можеш да ме пипнеш, момиченце.
— Само гледай.
— Дори не знаеш името ми.
Усмивката й беше ледена и добави години към възрастта й.
— Познавам много…
Чукането на вратата се повтори.
Преди да се е прицелила отново и той да не може да не й отвърне, Леш излезе от банята, като бързо изстреля към нея:
— Защо не си смъкнеш полата?
Онзи, който почукваше от другата страна, хвърли поглед към него и отстъпи назад.
— Съжалявам, човече.
— Няма проблем — отговори Леш и направи гримаса. — Вероятно й спаси живота.
Мъжът се засмя.
— Тъпи курви. Не можем с тях, но не можем и без тях. — Вратата на съседната тоалетна се отвори и мъжът се завъртя, излагайки на показ емблема с орел на гърба на коженото си яке.
— Хубава птица — подхвърли Леш.
— Благодаря.
Леш отиде до бара и кимна на господин Д.
— Време е да тръгваме. Приключих.
Извади портфейла от задния си джоб и замръзна на място. Не беше неговият, а този на баща му. Бързо измъкна петдесетдоларова банкнота и го прибра обратно на мястото му.
Двамата с господин Д. напуснаха претъпкания и шумен клуб и когато се озоваха на тротоара на „Трейд Стрийт“, той пое дълбоко дъх. Жив. Чувстваше се напълно жив.
На път за колата Леш каза:
— Дай ми телефона си и номерата на четирима проверени убийци.
Господин Д. му подаде нокията си и изрецитира няколко цифри. Когато се обади на първия и му продиктува адрес в скъпите райони на града, той не се и съмняваше, че мръсникът изпитва подозрения към него. Това се потвърди, когато лесърът попита кой, по дяволите, му звъни от телефона на господин Д.
Те не знаеха кой е той. Онези, които убиваха за него, не знаеха кой е той.
Леш подаде проклетия телефон на господин Д. и го изкомандва да даде потвърждение. Не биваше да се изненадва заради съмнението им, но това много скоро щеше да се промени. Възнамеряваше да даде на бойците си няколко адреса на къщи, които да ударят тази нощ, за да си спечели малко доверие, а на другия ден Обществото на лесърите щеше да има събрание.
Или щяха да го следват, или да се срещнат със създателя си.
След като изпълни номера с телефона още три пъти, Леш каза:
— Сега ме откарай до „Бун Лейн“ номер 2115.
— Искате ли да повикам подкрепления за удара?
— За следващата къща, да. Но с тази искам да се заема лично.
Скъпият му братовчед Куин щеше да си изяде собствения задник за обяд.
След като беше прекарал пет месеца в ролята на Примейл, Фюри беше свикнал да се чувства некомфортно. Цялата история наподобяваше носенето на неудобни костюми ден след ден, цял гардероб, съдържащ „това не ми е по вкуса“.
Но срещата с Лейла за поста й на Първа избраница му се струваше особено нередна.