Не беше изненадан, че е дошла рано. Никога не можеше да предвиди дали ще подрани, ще закъснее, или ще бъде точна, и затова не взимаше участие в тази нейна игричка.
Вратата на бунгалото се отвори с обичайното си проскърцване. Звукът проникна право в центъра на мозъка му и той заглуши емоциите си с образа на огрян от слънцето плаж, видян от него по телевизията.
От сянката в ъгъла се разнесе плътен и тих глас:
— Винаги правиш така. Караш ме да се чудя какво криеш от любимата си.
Можеше да продължава да си се чуди. Нямаше намерение да я допуска в главата си. Освен че самозащитата беше от критично значение, това, че я държеше на дистанция, я влудяваше и той се чувстваше изпълнен със задоволство.
Докато затваряше вратата, реши, че тази вечер ще играе ролята на романтичен флиртаджия. Тя вероятно очакваше той да се чуди защо е настъпила промяна в обичайната им схема за срещи и щеше да го изнудва с информацията възможно най-дълго. Но чарът действаше дори върху симпати, макар по откачен и объркан начин. Тя знаеше, че той я мрази и че му струва много да се преструва на влюбен в нея. Ласкателствата и реденето на красиви лъжи щяха да му спечелят нейното благоволение заради лустрото, не заради съдържанието им.
— Така ми липсваше — каза той с плътен и сериозен глас.
Пръстите му се вкопчиха в току-що оправената вратовръзка и разхлабиха възела. Реакцията й беше мигновена. Очите й заблестяха като рубини пред клада и тя не направи нищо, за да прикрие реакцията си. Знаеше, че от това му се повдига.
— Липсвала съм ти? Разбира се, че съм ти липсвала. — Гласът й звучеше, като че идваше от гърлото на змия, и звукът „с“ беше силно подчертан и удължен. — Но колко?
Рив продължаваше да поддържа образа на плажа в съзнанието си и по този начин не я допускаше в главата си.
— Липсваше ми до безумие.
Той остави бастуна си настрана, свали сакото си и откопча горното копче на копринената си риза… после следващото… и следващото, и накрая се наложи да я освободи от колана на панталона си, за да откопчае и последните. Размърда раменете си и остави коприната да се свлече на пода. Принцесата изсъска и членът му се втвърди.
Мразеше нея и мразеше секса с нея, но му харесваше властта, която притежаваше над нея. Нейната слабост извикваше у него сексуална възбуда, близка до нормалното привличане. Именно благодарение на това успяваше да го вдигне, макар че усещането върху кожата му беше, като че е покрит с одеяло от червеи.
— Остани с дрехите си — нареди тя с остър тон.
— Не. — Той винаги ги събличаше, ако го желаеше, а не по нейна команда. Гордостта му го изискваше.
— Остани с дрехите си, курво.
— Не. — Той разкопча колана си и го измъкна от гайките, а кожената материя изплющя във въздуха. Захвърли го небрежно също както ризата преди това.
— Дрехите остават… — Думите й заглъхнаха, защото силата й отслабваше, а именно това беше целта.
Напълно умишлено той прикри члена си с ръка, разкопча ципа на панталона си и го остави да се смъкне на грубия под. Еректиралият му пенис щръкна право напред и това до голяма степен обобщаваше връзката им. Беше изпълнен с гняв към нея, мразеше себе си и се презираше заради факта, че Трез е отвън и става свидетел на сцената.
В резултат на това членът му беше твърд като камък и лъщеше от влага.
За симпатите едно надникване в душевно разстройство действаше по-силно и от еротично бельо. Именно поради тази причина цялата тази история имаше успех. Можеше да й даде извращенията, желани от нея. Също така можеше да й даде и друго. Тя копнееше за сексуалната схватка помежду им. Съвкуплението между симпати беше като игра на шах с размяна на телесни течности в края. Имаше нужда от плътската наслада, която само неговата вампирска природа можеше да й предостави.
— Докосвай се — прошепна тя. — Докосвай се заради мен.
Той не изпълни нареждането. Изрита мокасините си и отстъпи настрани от купчината с дрехи. Докато се придвижваше напред, имаше съвсем ясна представа за образа си. Спря в средата на бунгалото, през прозореца се промъкна лунен лъч и освети тялото му.
Беше му неприятно да го признае, но той също копнееше за онова, което вършеха заедно. Това беше единственият момент в живота му, когато можеше да бъде себе си и не се налагаше да лъже околните. Грозната истина беше, че част от него се нуждаеше от тази извратена връзка и нещо по-силно от опасността, грозяща него и Хекс, го караше да се връща месец след месец.