Не беше сигурен дали Принцесата е наясно за тази негова слабост. Винаги внимаваше да не разкрие картите си, но никога не можеш да знаеш доколко те е разгадал един симпат. Което, естествено, правеше блъфовете далеч по-интересни, тъй като залогът беше по-висок.
— Тази вечер мисля да започнем с малко шоу — каза той и се обърна. Започна да се задоволява сам, застанал с гръб към нея, като галеше члена си с ръка.
— Досадно — заяви тя, останала без дъх.
— Лъжкиня. — Той стисна върха на члена си толкова силно, че простена.
Принцесата изпъшка заради звука, издаден от него. Болката му я въвличаше още по-дълбоко в играта. Когато той погледна надолу към онова, което правеха ръцете му, почувства леко тревожно объркване, като че това беше нечий друг член и нечия друга ръка се движеше нагоре и надолу. Но беше необходимо да се дистанцира от действията си. Това беше единственият начин вампирската му природа да понесе вършеното от тях. Добрата му страна не беше тук. Оставил я беше пред вратата, преди да влезе.
Това беше територия на Гълтача на грехове.
— Какво правиш? — изпъшка тя.
— Галя се. Усилено. Луната осветява члена ми. Влажен съм.
Тя бързо го прекъсна.
— Обърни се. Веднага.
— Не.
Макар че тя не издаде нито звук, той знаеше, че се приближава към него, и триумфът, който изпита, заличи усещането за откъснатост от събитията. Съществуваше, за да я пречупи. Мощта, изпълваща тялото му, беше като хероин във вените му. Да, после щеше да се чувства омърсен и да живее с кошмарите за всичко това, но точно сега беше близо до кулминацията.
Принцесата се приближи до него, обгърната от сенките, и той усети кога започна да наблюдава движенията му, защото тя изстена силно. Дори сдържаността й на симпат не беше достатъчно силна, че да овладее реакцията си.
— Ако ще ме гледаш — той отново стисна върха на члена си, докато той не придоби тъмнорозов цвят и му се наложи да извие гърба си от болка, — аз искам да видя теб.
Тя пристъпи към мястото, осветено от лунна светлина, и той загуби концентрация за миг.
Принцесата беше облечена в лъскава червена роба, рубините на шията й изпъкваха върху бялата като хартия кожа. Черната й коса беше прибрана в кок, очите и устните й имаха същия кървавочервен цвят като камъните около врата й. На ушите й висяха два скорпиона албиноси, закачени там за жилата си и го наблюдаваха.
Тя беше красива по някакъв отвратителен начин. Като влечуго на два крака с хипнотизиращи очи.
Ръцете й бяха обвити около талията, а дланите й бяха скрити в дългите до земята ръкави, но тя ги освободи оттам. Той не погледна към ръцете й. Не можеше. Отвращаваха го прекалено много и ако ги зърнеше и за миг, щеше да изгуби ерекцията си.
За да се поддържа възбуден, той плъзна длан под тестисите си и ги притисна така, че да обрамчат пениса му. Когато ги пусна да се върнат на мястото си, те вибрираха от мощ.
Тя искаше да види толкова много, че не знаеше къде да спре погледа си. Огледа гърдите му, поспря поглед върху червените звезди. Вампирите мислеха, че те са само украса, но не и симпатите. Бяха едновременно свидетелство за аристократичната му кръв и за двете убийства, извършени от него. Отцеубийството ти печелеше звезда, противно на майцеубийството. Червеното мастило значеше, че е член на семейство с аристократична кръв.
Принцесата разтвори робата си, под чиито пищни гънки тялото й беше покрито с червена сатенена мрежа, която се впиваше в кожата й. В съответствие с типичната за нейния вид безполовост, гърдите й бяха малки, а ханша тесен. Единственото, доказващо, че е жена, беше малката цепка между краката й. Мъжете наподобяваха хермафродити със също така дълги коси като жените и носеха подобни роби. Рив, слава богу, никога не беше виждал гол мъж, но допускаше, че членовете им имат същите малки аномалии като неговия собствен.
О, каква радост.
Аномалията му, разбира се, беше още една причина да харесва секса с Принцесата. Знаеше, че й причинява болка.
— Сега ще те докосна — каза тя и се доближи още повече към него. — Курво.
Рив се стегна, когато тя обгърна пениса му с ръка, но й позволи да го докосне само за миг. После отстъпи рязко назад и се освободи от хватката й.
— Каниш се да сложиш край на връзката ни ли? — каза той провлечено, като мразеше думите, които изричаше. — Затова ли ме пренебрегна онази вечер? Всичко това започна да те отегчава ли?