Выбрать главу

Тя отново се приближи, точно както очакваше той.

— Ти си моята играчка. Би ми липсвал ужасно много.

Този път, когато го сграбчи, тя заби ноктите си. Той потисна стенанието си, като изпъна рамене назад толкова силно, че ключиците му едва не се пречупиха.

— Значи си се чудил къде съм? — прошепна тя и се наклони към него. Устните й пробягаха по шията му и той усети допира като изгаряне върху кожата си. Червилото, използвано от нея, беше направено от люти чушки, за да предизвиква парене. — Тревожеше ли се за мен? Копнееше ли за мен?

— Да, точно така беше — отговори той, защото знаеше, че тази лъжа ще й подейства.

— Бях сигурна. — Принцесата коленичи и се наведе напред. В мига, когато устните й срещнаха върха на члена му, изгарящото усещане накара тестисите му да се стегнат като юмруци. — Моли се!

— За какво? За свирка или за отговор относно промяната в плановете ни?

— Мисля, че ще трябва да ме умоляваш и за двете. — Тя хвана пениса му и го притисна към корема, после подразни с език шипа, намиращ се в основата на члена му. Именно тази част от него тя харесваше най-много, тази, която се впиваше в нея и ги държеше свързани. Той лично го мразеше, но усещането, докато си играеше с него, беше приятно дори и при болката, която му причиняваше червилото й.

— Моли ме. — Тя остави члена му да застане на мястото си и го пое дълбоко в устата си.

— По дяволите, засмучи ме — изръмжа той.

И тя не се поколеба да го направи. Отвори широко устата си и пое толкова, колкото можа от него. Беше невероятно, но паренето беше убийствено. За да й върне за номера с червилото, той я хвана за косата и притисна бедрата си към нея, с което я накара да се задави.

В отговор тя заби нокът в шипа, така че да пусне кръв, и той извика, а очите му се напълниха със сълзи. Една от тях се търкулна по лицето му и тя се усмихна, без съмнение доволна от червения й цвят.

— Ще кажеш „моля“ — заяви тя, — когато ми искаш обяснение.

Той се изкушаваше да й каже, че ще има да почака, но вместо това повтори рязкото движение в устата й, а тя отново заби нокти в него. Продължиха така известно време, докато накрая и двамата пъшкаха.

На този етап пенисът му вече гореше, обхванат от бушуваща топлина и готов да завърши започнатото в тази нейна божествено отвратителна уста.

— Попитай ме защо — настояваше тя. — Попитай ме защо не дойдох.

Той поклати глава.

— Не… Ти ще ми кажеш, когато пожелаеш. Но ще попитам — само си губим времето тук или ще ме оставиш да свърша?

Тя се надигна от пода, отиде до прозореца и се опря на перваза с ужасните си ръце.

— Можеш да свършиш, но само ако е в мен.

Кучката винаги постъпваше така. Винаги искаше да е в нея.

И винаги на прозореца. Очевидно, макар да не можеше да е сигурна, че той идва с подкрепление, на някакво ниво осъзнаваше, че са наблюдавани. И ако правеха секс пред прозореца, намиращият се отвън щеше да бъде принуден да гледа.

— Свърши в мен, проклет да си.

Принцесата изви гръбнака си и повдигна задните си части. Мрежата, която носеше, покриваше и мястото между краката й и щеше да се наложи да я разкъса частично, за да проникне в нея. И именно това беше причината да я носи. Ако червилото беше нещо лошо, то плетената гадост върху тялото й беше още по-лоша.

Ривендж застана зад гърба й и зарови показалците и средните пръсти на двете си ръце в мрежата на кръста й. След едно дръпване задникът и вагината й бяха открити.

Беше влажна и лъскава и жадуваше за него.

Тя хвърли поглед през рамо и се усмихна, разкривайки съвършени бели зъби.

— Гладна съм. Пазех се за теб. Както винаги.

Не можа да прикрие гримасата си. Не можеше да понесе идеята, че той е единственият й любовник. Би било далеч по-лесно да бъде част от тълпа мъже, така че случващото се между тях да не означава прекалено много. А и му се повдигаше от приликата им. Тя също беше неговата единствена любовница.

Той проникна в нея, като я блъсна напред, така че тя удари главата си в стъклото. После сграбчи бедрата й и се плъзна бавно навън. Краката й потрепериха и той се ненавиждаше, че й дава желаното от нея. Така че отново проникна вътре, но спря по средата, така че тя да не получи всичко.

Червените й очи запратиха пламъци към него, когато тя погледна през рамо.