Той изръмжа отново и я запрати на леглото. Тялото й отскочи веднъж. Два пъти. Тя се преобърна по корем и се опита да изпълзи напред само за да го накара да се потруди. Дори не й минаваше през ум да му се опъва, но дявол го взел, щеше да му се наложи да я погони…
Примейлът скочи върху гърба й и прикова ръцете й, вдигнати над главата. Тя се опита да се дръпне, но той раздели краката й с колене и ги притисна с таза си. Ерекцията му се плъзна надолу и я докосна по най-интимното местенце, като я накара да се извие в дъга.
Той отпусна ръце само колкото да й позволи да извърти рамене и да го погледне.
Целуна я. Дълбока и продължителна целувка. Тя все така държеше на играта си, изоставила традицията на Избраниците за кротко отдаване.
Неочаквано той се дръпна назад, отмести се малко и…
Кормия изстена, когато проникна в тялото й с едно плавно движение. После вече нямаше време за говорене, за мислене или за разсъждаване върху болката, тъй като тазът му се задвижи устремно. Беше толкова хубаво, толкова съвършено — от уханието му на тъмни подправки и приятната му тежест до косата му, надвесена над лицето й, и стоновете, изтръгващи се от полуотворените устни и на двама им.
Движенията му в нея станаха по-дълбоки, тя още повече разтвори бедра и отговори на ритъма му с движението на ханша си.
В очите й бликнаха сълзи, но не им обърна внимание, понесена от безпощадния вихър. На мястото, където бяха съединени, се появи огнено кълбо, което все повече я изпълваше, докато си помисли, че ще изгори жива, но това изобщо не я плашеше.
И двамата достигнаха върха едновременно и по средата на собствената си кулминация тя зърна за миг образа му над рамото си — отметната назад глава, стиснати челюсти, изпъкнали масивни мускули на ръцете под гладката кожа. А после вече не бе способна нищо да вижда, погълната от пулсациите в тялото й и неговите жадни тласъци, които го караха да стене и да се извива, докато тя поемаше силата му у себе си.
И после всичко свърши.
Тогава се замисли за летните гръмотевични бури, които от време на време връхлитаха имението. Щом заглъхнеха, последвалата тишина бе още по-плътна заради яростния грохот преди това. И сега беше същото. Телата им се укротиха, дишането им се успокои, сърдечният ритъм стана по-бавен, бе й трудно да възстанови в представите си пламенното нетърпение, което ги бе изстреляло до мига на оглушителната тишина.
Тя видя как смущение, а после шок и отчаяние заместиха страстния му импулс да я бележи като своя.
Какво бе очаквала? Че този танц на телата им ще го накара да се откаже от статута си на Примейл, ще престъпи клетвата си и ще я обяви за своя и единствена шелан! Че ще ликува, задето точно преди заминаването й в невъздържан порив бяха сторили това, което трябваше да извършат почтително и обмислено още преди месеци?
— Моля ви, излезте от мен — задавено изрече тя.
Фюри не можеше да повярва какво е сторил, но доказателството беше налице. Тъничката Кормия лежеше под тежкото му тяло, бузите й бяха мокри от сълзи, а по китките й имаше синини.
Бе отнел девствеността й изотзад, сякаш беше кучка. Беше я притиснал и я бе принудил да се предаде пред силата му. Проникнал бе в нея, без да го е грижа за болката, която очевидно беше изпитала.
„Моля ви, излезте от мен.“ Каза го с треперещ глас, а думата „моля“ направо го съсипа. Тя можеше единствено да моли, защото беше далеч по-слаба.
Той се отдръпна от нея и стана от леглото със залитане, сякаш беше пиян.
Кормия се обърна на една страна и сви колене плътно до тялото си. Гръбнакът й изглеждаше тъй крехък, нежно стълбче от кокалчета под бледа кожа.
— Съжалявам. — Господи, тази дума беше същинска празна кофа.
— Моля ви, просто си вървете.
След като вече й се бе натрапил така грубо, удовлетворяването на молбата й му се струваше много важно. Въпреки че да си тръгне от нея, бе последното, което искаше.
Фюри отиде в банята, облече си дрехите и се отправи към вратата.
— По-късно трябва да поговорим…
— Няма да има по-късно. Ще се върна, за да живея в усамотение. Ще записвам историята ви, но няма да съм част от нея.
— Кормия, не.
Тя го погледна през рамо.
— Там ми е мястото.
Главата й отново се отпусна на възглавницата.
— Вървете — промълви тя. — Моля ви.
Той така и не разбра как е излязъл от стаята й и е влязъл в своята. Просто малко по-късно осъзна, че е в стаята си, седи на ръба на леглото и пуши цигара с червен дим. В тишината ръцете му трепереха, сърцето му беше като пробит барабан, а кракът му потропваше по пода.