Дойде им добре дошло. И двамата си имаха достатъчно свои грижи на главата.
Като стигнаха до вратата, водеща към офиса, Куин натисна 1914 на панела за алармата, така че Блей да види цифрите.
— Очевидно това е годината, когато е построена къщата. — Когато минаха през вратата на килера и се озоваха при бюрото, той поклати глава. — Винаги съм се чудил как влизат тук.
Блей издаде сумтене, което можеше да означава „Аз също“ или „Да ти завра трион в задника, негоднико“.
Пътят до санитарния пункт не изискваше водач и щом веднъж стигнаха до физкултурния салон, Блей се забърза и увеличи разстоянието помежду им.
— Можеш да си вървиш вече — каза Блей, когато се озоваха пред врата с надпис „Санитарен пункт“. — Сам ще се оправя с раната на гърба си.
— Тя е между лопатките ти.
Блей стисна дръжката и отново издаде същия гърлен звук, този път откровено недружелюбен.
— Бъди разумен — подкани го Куин.
Блей гледаше право напред. След миг отвори вратата.
— Първо си измий ръцете. Преди да ме пипаш, искам да си измиеш ръцете.
Като влязоха, се насочи директно към носилката, върху която Куин бе опериран по-предишната нощ.
— Направо да вземем да се абонираме за това чудо — промърмори Куин, докато оглеждаше помещението, облицовано с плочки, шкафовете от неръждаема стомана и медицинското оборудване.
Блей се настани на носилката, съблече ризата си и трепна, като погледна още незатворилите се кървящи рани по гърдите си.
— Мамка му.
Куин изпусна шумно въздуха от дробовете си, като гледаше приятеля си. Той седеше с наведена глава, изследвайки пораженията по себе си, и изглеждаше много красив така, с широките си рамене, с релефните мускули на гърдите си, с яките си жилести ръце. А онова, което го правеше още по-привлекателен, беше мълчаливата му вглъбеност.
Трудно бе да не се запиташ какво се крие под цялата тази сдържаност.
Куин се залови да се прави на медицинска сестра, като извади марля, лепенки и антисептичен разтвор от шкафовете, постави ги върху поднос на колела и ги откара до носилката.
Когато бе готов със санитарните материали, отиде до умивалника от неръждаема стомана и натисна крачния педал, за да потече вода.
Докато си миеше ръцете, промълви тихо:
— Ако можех, бих го направил.
— Моля?
Куин пръсна сапун в дланите си и взе да търка ръцете си чак до лактите. Което беше престараване, но щом Блей го искаше суперчист, това и щеше да получи.
— Ако можех да обичам мъже по този начин, това щеше да си ти.
— Знаеш ли, размислих, сам ще се погрижа за раните си, а гърбът ми да върви по дяволите…
— Сериозно го казвам. — Куин отпусна педала, за да спре водата, и изтръска ръце над умивалника. — Мислиш ли, че не ми е минавала такава мисъл? Да бъда с теб. И не само за секс.
— Наистина ли? — чу се шепотът на Блей през шума от капещата вода.
Куин избърса ръцете си със синя хирургическа салфетка от купчината вляво, взе още една и се доближи до Блей.
— Да, мислил съм си го. Дръж я под раните, моля те.
Блей направи каквото му бе казано и Куин изстиска малко от дезинфекционния разтвор върху отворената рана на гърдите му.
— Не знаех… О, по дяволите!
— Щипе, а? — Куин заобиколи носилката и застана откъм гърба на приятеля си. — Сега ще обработя тази, дръж се. Тя е още по-дълбока.
Подложи друга салфетка под раната и я заля с течност, която миришеше на лизол. Блей изпусна дъха си със свистене и Куин трепна.
— Свършвам след секунда.
— Бас държа, че го казваш на всичките ти… — Блей рязко млъкна.
— Не, това не го казвам на никого. Да ме приемат какъвто съм. Ако не им изнася, проблемът си е техен.
Куин взе пакет стерилна марля, отвори го и притисна бялата материя върху раната между лопатките на Блей.
— Разбира се, че съм мислил за нас… Но в крайна сметка се виждам с жена. Не мога да го обясня. Просто така ще е и това е.
Гръдният кош на Блей се разшири и отново се сви.
— Може би защото не искаш още един дефект.
Куин се намръщи.
— Не.
— Сигурен ли си, че не е затова?
— Слушай, ако ме интересуваше какво си мислят другите, бих ли направил каквото направих вече? — Той отново заобиколи Блей, попи раната на гърдите му, после се залови с тази на рамото. — А и близките ми са мъртви. Кого имам да впечатлявам още?