— Не, аз съм прав. Дяволски прав съм по този въпрос.
Блей вдиша дълбоко, после здраво опря ръце на носилката, сякаш за да се стегне. Засмя се леко.
— Не си чувствам ръцете и краката.
— Бих ти предложил да ги масажирам, но…
Погледът, който Блей му хвърли изпод спуснатите си мигли, беше толкова секси.
— Дали ще те изкуша да ми масажираш нещо друго?
— Кретен — ухили се Куин.
— Добре, добре. Така да бъде. — Блей се пресегна за дезинфектанта, сложи малко от него на гърдите си, после покри раната с марля и я залепи. — Би ли покрил онази отзад?
— Да.
Докато поставяше марля върху откритата рана, Куин си представи как някой докосва кожата на Блей… как прекарва ръце по тялото му и облекчава онази болка, която мъжът носи между бедрата си.
— Само още нещо обаче — измърмори Куин.
— Какво?
Гласът, излязъл от гърлото му, беше неузнаваем и за самия него.
— Ако някой тип разбие сърцето ти или се държи лошо с теб, ще го разкъсам с голи ръце и ще оставя окървавеното му тяло под слънцето.
Смехът на Блей отекна между облицованите с плочки стени.
— Въобще не се съмнявам…
— Адски сериозен съм.
Блей го стрелна през рамо със сините си очи.
— Ако се намери някой, който посмее да те нарани — изръмжа Куин на Древния език, — ще го набуча на кол и ще оставя тялото му бездиханно.
В хижата си в планината Адирондак Ривендж отчаяно се опитваше да се стопли. Омотан с дебел хавлиен халат и завит с визоново одеяло, той лежеше на едно канапе само на метър и половина от съскащите пламъци в камината.
Това бе любимата му стая в огромната като хамбар къща със строгия й викториански декор в гранатови, златни и тъмносини тонове, които често отговаряха на настроението му. Странно, винаги си беше мислил, че едно куче ще стои добре край масивната каменна камина. Някакъв ретривър, да речем. Може би все пак щеше да си вземе куче. Бела винаги беше обичала кучета. Майка им обаче не, така че никога не бяха имали куче в семейния им дом в Колдуел.
Рив се намръщи и се замисли за майка си, която в момента живееше в друга от фамилните къщи, отдалечена на около двеста и четирийсет километра. Още не се бе съвзела от отвличането на Бела и вероятно никога нямаше да го надживее. Дори и след всичките тези месеци не желаеше да напусне провинцията, макар че при сегашното положение в Колдуел това може би не беше лош избор.
Щеше да умре в къщата, в която беше сега, помисли си той. Сигурно до година-две. Старостта я бе налегнала, биологичният й часовник препускаше към финала, косата й беше съвсем бяла.
— Нося още дърва — съобщи Трез, който влезе, нарамил огромен наръч. Мавърът отиде до камината, вдигна преградата от огнеупорно стъкло и разръчка огъня, от което той запламтя още по-буйно.
Което беше малко налудничаво за август.
Да, но това беше август в планината Адирондак. Плюс, че беше на двойна доза допамин, така че имаше сетивните усещания и температурата на вкаменелост.
Трез върна преградата на мястото й и погледна през рамо.
— Устните ти са посинели. Искаш ли да ти направя кафе?
— Ти си бодигард, а не иконом.
— И колко души виждаш наоколо, застанали със сребърни подноси в ръце?
— Мога и сам да го направя. — Рив понечи да се надигне, но стомахът му се разбунтува. — По дяволите.
— Лягай, преди да съм те приспал с един удар.
Когато Трез излезе, Рив се отпусна отново на възглавниците, измъчван от последствията на онова, което бе сторил на Принцесата. Беше отвратително. Искаше да забрави цялата история поне до следващия месец. Уви, тя се въртеше отново и отново в съзнанието му. Виждаше непрекъснато себе си как я съблазнява, а после я изчуква върху перваза на прозореца.
Вариации на тази перверзия, това бе сексуалният му живот от колко години вече? По дяволите…
За миг се почуди какво ли би било да си има някоя, на която да държи, но много бързо отпъди тази фантазия. Единственият начин да прави секс, бе да спре хапчетата — тоест можеше да бъде само с друг симпат, а просто нямаше начин такава жена да го привлече. Вярно, бяха се пробвали с Хекс, но се оказа катастрофа на не едно ниво.
Под носа му бе тикната голяма керамична чаша.