Трез затвори вратата и застана пред нея, като целият му вид говореше „Само да пипнеш моето момче и ще ти дам да се разбереш, пък ако ще и ангел да си“.
— Какво те води на мой терен? — попита Рив, като държеше чашата си с две ръце и се опитваше да абсорбира топлината й.
— Имам проблем.
— Не мога да те превъзпитам, съжалявам.
Ласитър се засмя и звукът отекна в къщата като църковни камбани.
— Не, благодаря, харесвам си се какъвто съм.
— Нито мога да променя склонността ти към халюцинации.
— Трябва да открия един адрес.
— Приличам ли ти на телефонен указател?
— Приличаш на сдъвкан и изплют.
— Стига с твоите комплименти. — Рив допи кафето си. — Защо мислиш, че ще ти помогна?
— Защото.
— Би ли добавил някое и друго съществително и глагол? Дезориентиран съм.
Ласитър стана сериозен и презрителната усмивка слезе от небесно красивото му лице.
— Тук съм по официална работа.
Рив се намръщи.
— Без да се засягаш, мислех, че шефът ти те е разкарал.
— Даден ми е един последен шанс да се покажа като добро момче. — Ангелът отправи остър поглед към чашата в ръцете на Рив. — Ако ми помогнеш, ще ти се отплатя.
— Дали ще можеш?
Ласитър понечи да пристъпи напред. Трез го последва като залепен за него.
— Без такива.
— Ще го изцеря, стига да ми позволиш да го докосна.
Трез свъси вежди и отвори уста, сякаш се канеше да прати ангела да се цери някъде вън от къщата.
— Почакай — спря го Рив.
По дяволите, чувстваше такава умора, болка и потиснатост. Не искаше да изпитва същото и след седмица.
— За какъв точно адрес говорим?
— На Братството.
— Ха! Дори да го знаех, а не го знам, не бих ти го казал.
— Имам нещо, което са изгубили.
Рив се канеше да се разсмее отново, когато симпатът у него застана нащрек. Ангелът беше гадняр, но беше напълно сериозен. По дяволите… Възможно ли бе да е истина? Дали не бе намерил…
— Да, точно така — обади се Ласитър. — Сега ще ми помогнеш ли да им помогна? В замяна, тъй като съм почтен, ще се погрижа за малкия ти проблем.
— И какъв ще да е този проблем?
— Нелечимата стафилококова инфекция на ръката ти. И фактът, че след още две излагания на скорпионската отрова те грози анафилактичен шок. — Ласитър поклати глава. — Няма да ти задавам въпроси. По нито един от двата пункта.
— Добре ли си? Обикновено си далеч по-любопитен.
— Виж сега, ако държиш да споделиш…
— Хубаво де, действай, щом искаш. — Рив протегна съсипаната си ръка. — Ще направя каквото мога за теб, но не давам никакви обещания.
Ласитър отправи усмивка към Трез.
— И тъй, юнако, ще идеш ли да се разходиш нанякъде? Шефът ти даде съгласие…
— Той не ми е шеф.
— Аз не съм му шеф.
Ласитър наклони глава.
— Колегата ти тогава. А сега, би ли се дръпнал, за да не ми се пречкаш?
Трез оголи кучешките си зъби и два пъти щракна с челюсти — начинът на Сянката да каже на някого, че върви по тясна пътека на ръба на много висока канара. Но все пак се дръпна.
Ласитър пристъпи напред с подновено сияние.
Рив срещна очите му — сребристосиви и без зеници.
— Ако ми изиграеш номер, Трез така ще те подреди, че няма да могат да ти съберат парчетиите. Знаеш го какъв е.
— Знам, но само се хаби с еженето си. Не мога да вредя на праведните, така че си в безопасност.
Рив издаде подобен на лай смях.
— Така няма да го успокоиш.
Когато Ласитър се протегна и го докосна, ток прониза ръката на Рив и го накара да ахне. Когато чудотворното изцеление започна да се влива в него, той потрепери и се отпусна сред завивките си. О, Господи… Изтощението му изчезваше. Което означаваше, че болката, която не чувстваше, също се оттегля.
Ласитър промърмори с разкошния си глас:
— Няма за какво да се тревожиш. Праведните невинаги постъпват както е редно, но душите им остават чисти. В сърцевината си ти си неомърсен. Сега затвори очи, откачалко, ще светна като огън на открито.
Рив замижа и трябваше да извърне глава, когато взрив от чиста енергия се блъсна в тялото му. Беше като оргазъм при поети стероиди, мощна вълна, която го отнесе, разцепи го и той бавно се заспуска надолу сред порой от звезди.