— Болен?
— На легло е, трепери от студ. Наистина никак не е добре. Дълго време не ми позволяваше да му помогна. Като изгуби съзнание, го извлякох от преддверието.
Кормия вдигна качулката на робата си.
— Дали другите…
— Сестрите ни се хранят в трапезарията в момента. Всички са там. Няма кой да те види.
Кормия забързано излезе от Храма на уединението, но бе заслепена от ярката светлина на Светилището. Улови ръката на Лейла, докато очите й привикнат, и двете затичаха към Храма на Примейла.
Кормия нахълта през златната врата и отмести драперията встрани.
Примейлът лежеше на леглото само по коприненото долнище на ритуалното си облекло. Кожата му имаше нездрав блясък и бе покрита с капчици пот. Разтърсвано от треперене, едрото му тяло изглеждаше ужасно крехко.
— Кормия? — промълви той и протегна тресяща се ръка.
Тя отиде до него и свали качулката си.
— Тук съм.
Той се напрегна при звука на гласа й, но тя докосна връхчетата на пръстите му и той се успокои.
Мили боже, целият гореше.
— Какво ти има? — попита тя и седна до него.
— Мммм… миссс… мисссля, че е детоксикация.
— Детоксикация?
— Нннне… ддрогата… ннне… от дддрогата…
Тя едва го разбираше какво казва, но някак си усети, че в никакъв случай не биваше да му предлага някоя от ръчно свитите цигари, които той постоянно пушеше.
— Мога ли да те облекча по някакъв начин? — Когато той започна да облизва сухите си устни, тя попита: — Искаш ли малко вода?
— Аз ще донеса — каза Лейла и тръгна към банята.
— Благодаря, сестро. — Кормия добави през рамо: — Донеси и кърпи.
— Добре.
Лейла изчезна зад някаква завеса, а Фюри затвори очи и взе да върти главата си наляво и надясно върху възглавницата и заговори насечено:
— Градината… градината е пълна с бурени… О, боже, бръшлянът… навсякъде е… статуите са покрити с него.
Лейла се върна с кана, купичка и няколко бели кърпи, а Кормия й каза:
— Благодаря. А сега, моля те, остави ни, сестро.
Имаше чувството, че нещата много ще се влошат и че Фюри не би искал да бъде виждан от други в това си състояние на бълнуване.
Лейла се поклони.
— Какво да кажа на Избраниците, като се появя на храненето?
— Кажи им, че той си почива след сношението ви и че е помолил да бъде оставен сам. Аз ще се погрижа за него.
— Кога да се върна?
— Скоро ли започва цикълът за сън?
— След молитвата Тидех.
— Да, вярно. Върни се, след като всички си легнат. Ако не се подобри… ще се наложи да отида до Далечната страна, за да доведа доктор Джейн, и ти ще трябва да останеш с него.
— Кого да доведеш?
— Лечителка. Върви. Веднага. Възхвалявай достойнствата на тялото му и покажи задоволство от статута си. Направи го шумно. — Кормия приглади косата на Фюри назад. — Колкото си по-шумна, по-добре е за него.
— Както ти е угодно. Пак ще дойда.
Кормия изчака Лейла да излезе, после се опита да му даде да пие. Но той въобще не беше на себе си, за да поеме и глътка, неспособен да се фокусира върху онова, което бе долепила до устните му. Тя се предаде, намокри една кърпа и я допря до лицето му.
Трескавите очи на Фюри се отвориха и се заковаха в нея, докато тя попиваше потта от челото му.
— Градината… е пълна с бурени — настойчиво изрече той. — Пълна с бурени.
— Шшшт… — Тя отново натопи кърпата във водата, за да я охлади. — Всичко е наред.
Той изстена отчаяно:
— Не, покрил ги е изцяло. Статуите… Няма ги… Мен ме няма.
Ужасът във втренчените жълти очи смрази кръвта й. Той халюцинираше, очевидно не беше на себе си, но онова, което виждаше, бе съвсем реално за него. С всяка секунда го обземаше все по-силна възбуда, тялото му се гърчеше и извиваше върху белите чаршафи.
— Бръшлянът… О, Господи, бръшлянът идва за мен… по цялата ми кожа е…
— Шшшт… — Може би нямаше да успее да се справи с това сама. Може би… Освен ако съзнанието му не беше проблемът, тогава… — Фюри, чуй ме. Ако бръшлянът покрива всичко, ще го разчистим.
Треперенето му намаля, погледът му се фокусира донякъде.
— Ще… можем ли?
Тя си помисли за косачките, които беше виждала в Далечната страна.