Фюри смръщи вежди.
— Не е. В никой случай не е, по дяволите.
Той смачка дългата кърпа и я запрати на мраморния под. После грабна медальона на Примейл и го отскубна от шията си.
Той щеше да се оттегли, помисли си тя, едновременно обнадеждена и разтревожена за бъдещето. Той щеше да се оттегли…
Фюри вдигна тежкото златно украшение, залюля го на верижката и дъхът й спря. В изражението му се четеше решимост и мощ, не безотговорност. Светлината в очите му беше на собственик и водач, не на малодушен хитрец. Застанал пред нея, той въплъщаваше целия пейзаж на Светилището, всички сгради, земята, въздуха, водата. Той беше не просто от този свят, а беше самият свят.
След като цял живот бе наблюдавала развитието на историята в купа с вода, Кормия осъзна, докато гледаше сваления медальон, че за пръв път вижда историята да се твори пред очите й, на живо.
Нищо никога вече нямаше да е същото.
С този символ на поста му, люлеещ се под стиснатия му юмрук, Фюри обяви с плътен и суров глас:
— Аз съм силата на расата. Аз съм Примейлът. И аз ще отсъдя!
49.
В околностите на Колдуел, в приятната лятна нощ, Братството се беше събрало под пищната луна в пълно недоумение за онова, което предстоеше да се случи. Когато ескалейдът спря до плътно разположената им група, Джон бе смаян, че е сред тях. Освободи колана си и слезе, а през това време Рейдж угаси двигателя. Блей и Куин го настигнаха и тримата, рамо до рамо, се приближиха до братята.
Пред тях се простираше поляна до редицата борове отвъд, а тревата беше изпъстрена с туфи иглика и тук-там белееща се млечка.
Вишъс запали една от своите ръчно свити цигари и се разнесе аромат на турски тютюн.
— Проклетникът закъснява.
— Кротко, Ви — полугласно рече Рот. — Да не взема аз да те успокоя, ако не можеш да мируваш.
— Гадняр. Не ти, той.
— Бъч, усмири приятелчето си, преди да съм го фраснал с някой боров клон.
Светещата точка дойде от изток. Отначало беше като пламък от запалка, после стана голяма като слънцето. Докато минаваше през гората, светлината ставаше все по-силна, макар и филтрирана през дънерите и клоните и Джон се сети за филмите, гледани в училище за атомната бомба, в които след ярката светлина следваше поваляне на дървета и всичко наоколо.
— Моля ви се, кажете ми, че това чудо не е радиоактивно — обади се Куин.
— Не е — отвърна Рейдж. — Но утре сутринта всички ще сме с тен.
Бъч засенчи очите си с ръка.
— Пък аз да си забравя лосиона против изгаряне.
Джон отбеляза, че никой не беше извадил оръжието си, макар всичките да бяха напрегнати като хищници преди скок.
Внезапно измежду дърветата се появи мъж… светещ мъж, той бе източникът на светлината. Върху протегнатите му ръце беше метнато нещо като платнище или килим или…
— Да му се не види — промълви Рот, когато онзи спря на двайсетина метра от тях.
Светещият се разсмя.
— Я виж ти, добричкият крал Рот и бандата му веселяци. Кълна се, момчета, трябва да изнасяте представления по детски партита, толкова сте лъчезарни.
— Чудесно — измърмори Рейдж, — никак не си е изгубил чувството за хумор.
— Защо да не му го избия с юмруци? — изръмжа Вишъс.
— Ако може с неговите собствени…
Рот стрелна строго двамата, а те му отвърнаха с невинни учудени погледи.
Кралят поклати глава и се обърна към светещата фигура.
— Отдавна не се бяхме виждали. И слава богу. Как си, дяволите да те вземат?
Преди мъжът да успее да отговори, Ви простена:
— Ако пак трябва да изслушам онази глупост в стил Киану Рийвс от „Матрицата“, че бил Нео, главата ми ще гръмне.
— По-скоро е Неон, че ми прилича на светеща реклама.
— Я да млъкнете — смъмри ги Рот. — Всичките.
Светещият се разсмя.
— Искате ли си коледния подарък предсрочно тази година? Или ще продължавате да ме обиждате, докато не реша да си тръгна?
— Коледа? Това е ваша традиция, не наша — отвърна Рот.
— Като „не“ ли да го приема? Защото става дума за нещо, дето ви липсва от известно време. — При тези думи сиянието изчезна, като че някой бе издърпал щепсел от контакт.