Дали пък не беше сексът?
Добре, беше голяма грешка да си затвори очите. Също и да започне да мисли. Той отлепи клепачи и се загледа в черния таван, осеян с лампички като звезди.
Кранът на умивалника бе спрян. Водата в двата писоара беше пусната. Вратата към клуба се отвори и затвори. Пак се отвори и пак се затвори.
През две кабинки се раздаде пъшкане. И още едно. После „Ааа“. Стъпки. Течаща вода. Налудничав смях. Още едно отваряне и затваряне на външната врата.
Сам. Беше сам. Само че нямаше да трае дълго, скоро щеше да влезе някой друг.
Джон погледна надолу към черната тоалетна чиния и изкомандва стомаха си да се задейства с програмата, та да му спести срама.
Явно не го чу. Или може би… да. Не? По дяволите.
Взираше се в тоалетната и чакаше рефлексът му за повдигане да се определи най-сетне, а после забрави стомаха си и си даде сметка къде се намира.
Той бе роден в кабинка на тоалетна. Дошъл бе на света в място, където хората повръщат след преливане… оставен да се оправя сам като новородено от майка, която никога не бе познавал, и баща, който никога не бе познавал него.
Ако Тор отново избягаше…
Джон се извъртя, но не можа да накара пръстите си да преместят резето, за да излезе. С нарастваща паника взе да опипва черния механизъм, докато накрая той щракна и се отвори. Изтича в общото помещение и се насочи към вратата, но не стигна до нея.
Над всеки от шестте медни умивалника имаше огледало в златна рамка.
Като пое дълбоко дъх, той избра най-близкото до вратата огледало, застана пред него и се срещна за пръв път с лицето си на трансформиран мъж.
Очите му си бяха същите… все така сини и със същата форма. Всичко останало му беше непознато — и рязко очертаната брадичка, и масивната шия, и широкото чело. Но очите му си бяха неговите.
Поне така предполагаше.
Кой съм аз, изрече само с устни.
Оголи зъби, наведе се напред и заразглежда кучешките.
— Не ми казвай, че не си ги виждал досега.
Той се извърна рязко. До вратата се беше изправила Хекс, като по този начин успешно бе изолирала и двама им вътре.
Носеше същото облекло както винаги, но той сякаш за пръв път я виждаше с тази впита тениска и кожените панталони.
— Видях те, че влезе тук с олюляване, и реших да проверя дали си добре.
Сивите й очи го гледаха от упор и той би се обзаложил, че никога от нищо не се отклоняваха. Жената имаше поглед като на статуя — директен и нетрепващ.
Като на невероятно секси статуя.
— Искам да правя секс с теб — изрече с устни той, без да го е грижа, че се излага.
— Това ли искаш?
Очевидно бе разчела думите по устните му. Ако ли не, бе разчела посланието на пениса, надигнат в готовност в джинсите му.
— Да, това.
— Има много жени в клуба.
— Ти си само една.
— Мисля, че с тях ще ти е по-добре.
— А аз мисля, че на теб ще ти е по-добре с мен.
Нямаше представа откъде идваше тази му самоувереност, но не искаше и да знае. Щеше да я използва, все едно дали бе самочувствие, дарено му от Бог, или просто чиста глупост.
— Това е факт, знам го.
Той целенасочено пъхна палци в колана на джинсите си и ги опъна. След като ерекцията му стана очевидна като еркер на къща, тя сведе очи надолу и той знаеше какво вижда. Беше съответстващо надарен за ръста си от два метра и петнайсет сантиметра. А в състояние на ерекция беше направо огромен.
Аха, излязохме от образа на статуя, а, помисли си той, когато тя не върна очи към лицето му и почти незабележимо ги разшири.
С прикования й към него поглед и искрата, прескочила помежду им, той вече не беше обсебен от миналото си. Съществуваше само в настоящето. А настоящето изискваше тя да заключи проклетата врата, да го остави да й скочи и после двамата да се чукат прави.
Устните й се разтвориха и той зачака да чуе думите й, както би чакал пристигането на Бог.
Внезапно тя рязко посегна към слушалката в ухото си и се намръщи:
— По дяволите, трябва да вървя.
Джон откъсна парче от хартия за бърсане на ръце, извади писалка от джоба си и надраска няколко дръзки слова. Преди тя да излезе, той натика написаното в ръката й.
Тя погледна импровизираната бележка.
— Сега ли искаш да го прочета, или после?