Пресегна се настрани, придърпа панталоните си и извади сгънатата книжна салфетка, която й беше дал. Разгъна я и прочете написаното от него.
Другия път, като го правиш, кажи името ми. Ще свършиш по-мощно.
Тя изръмжа и смачка проклетата хартийка. На крачка беше да стане и да я изгори.
Вместо това ръката й се спусна между бедрата.
Когато слънцето изгря и лъчите му огряха спалнята й, Хекс си представи Джон Матю, легнал по гръб под нея, а онова, което видя под джинсите му, да посреща тласъците на желанието й…
Не можеше да повярва, че си фантазира това. Ненавиждаше го, задето й го внуши, и направо би го заклала, ако можеше.
Ала изрече името му.
Два пъти.
56.
Скрайб Върджин имаше проблеми с контрола.
Което не беше нещо лошо за една богиня, сътворила цял свят в света, история в рамките на вселенската история.
Наистина. Никак не беше лошо.
Може би дори бе нещо добро… в крайна сметка.
Скрайб Върджин се понесе над земята към тайното кътче в частната си обител и с мисълта си отвори двойната врата. Отвътре се изсипа лека мъгла и като вятър изду сатенената й роба. При утаяването й се видя дъщеря й Пейн, чието силно тяло бе застинало безжизнено във въздуха.
Пейн бе същата като баща си — агресивна, пресметлива и пълна с мощ.
Опасна.
Сред Избраниците не бе имало място за жена като Пейн. Не бе имало място за нея и в света на вампирите. И в името на всеобщата безопасност Скрайб Върджин бе изолирала тук дъщеря си, която не пасваше никъде.
Имай вяра в сътвореното от теб.
Думите на Примейла отекваха в съзнанието й още от мига, в който ги бе изрекъл. И те изваждаха наяве истина, погребана дълбоко под съкровените мисли и страхове на Скрайб Върджин.
Животът на мъжете и жените, които тя бе създала от биологичния запас със силата на волята си, благодарение на еднократно дадения й дар, не можеше да бъде систематизиран по рафтове като книгите в библиотеката на Светилището. Вярно, редът бе нещо привлекателно с оглед на сигурността и безопасността, произтичащи от него. Ала природата и същността на живите създания беше объркана и непредсказуема и не се поддаваше на подвързване.
Имай вяра в сътвореното от теб.
Скрайб Върджин можеше да види много предстоящи събития, цял низ от победи и трагедии, но те бяха просто зрънца пясък на обширен бряг. Нямаше поглед към по-широките рамки на съдбата. Тъй като бъдещето на расата, родена от нея, бе твърде тясно свързано със собствената й съдба, не беше по силите й да знае дали нейния народ го чака разцвет или гибел.
Единствената й власт беше над настоящето и Примейлът бе прав. Обичните й чеда не живееха добре и ако нещата си останеха такива, скоро щяха напълно да изчезнат.
Промяната беше единствената им надежда за бъдещето.
Скрайб Върджин повдигна черната качулка на главата си и я остави да падне назад. Протегна ръка и прати топъл поток от молекули през неподвижния въздух към дъщеря си.
Белезникавите като лед очи на Пейн, толкова подобни на тези на близнака й Вишъс, рязко се отвориха.
— Дъще — промълви Скрайб Върджин.
Отговорът не я изненада.
— Майната ти.
57.
Повече от месец по-късно Кормия се събуди по начина, по който свикваше да посреща падането на нощта.
Фюри бе прилепен до нея и тя осезателно усещаше твърдата му като камък ерекция. Изглежда, още спеше и когато тя се превъртя по корем, за да му направи място, се усмихна, защото знаеше каква ще е реакцията му. Да, той беше върху нея за нула време с тежестта си, която я обгръщаше като плътно, топло одеяло…
Тя изстена, когато той влезе в нея.
— Ммм — прошепна той в ухото й. — Добър вечер, шелан.
Тя се усмихна, изви гръб и той влезе още по-дълбоко.
— Мой хелрен, в добро разположение ли си…
И двамата изпъшкаха при мощния му тласък, с който той проникна в самата й душа. Докато се движеше в нея бавно и сладостно и я захапваше леко с кучешките си зъби, двамата държаха ръцете си, преплели пръсти.
Още не бяха официално бракосъчетани, тъй като имаше много ангажименти покрай Избраниците, които искаха да видят що за свят е този. Но бяха заедно във всеки миг и Кормия не можеше да си представи как са живели разделени.