Лесърът хвърли поглед към лицето му и обърканото изражение изчезна. Върху безцветната му физиономия се настани страх.
— Ти си онзи — прошепна убиецът и коленете му поддадоха. — Мъчителят.
Нетърпението на Фюри отиде на заден план.
— Какво?
— Чувал съм… за теб. Първо накълцваш… после убиваш.
Нима се беше сдобил с репутация в Обществото на лесърите? Беше започнал тази касапница с лесърите преди два месеца.
— Откъде знаеш, че съм аз?
— Между другото… Усмихваш се.
Убиецът се строполи на земята, а Фюри осъзна, че се е ухилил зловещо.
Беше трудно да се каже кое бе по-ужасяващо — фактът, че го беше направил, или че не беше забелязал.
Изведнъж зениците на лесъра се стрелнаха наляво.
— Благодаря… мамка му.
Фюри замръзна на място, когато в левия му бъбрек се опря дулото на пистолет, а до ноздрите му достигна свеж талаз от мирис на бебешка пудра.
На не повече от пет пресечки на изток, в личния си кабинет в „Зироу Сам“, Ривендж, известен още като Преподобния, изруга. Мразеше онези, които не умееха да се владеят. Мразеше ги.
Олюляващият се пред бюрото му човек току-що се беше подмокрил. Върху панталоните му се беше появило тъмносиньо кръгло петно.
Изглеждаше, сякаш някой го бе уцелил с мокра гъба.
— О, за бога. — Рив поклати глава към частните си гардове маври, играещи ролята на закачалка за нещастника.
Трез и Ай Ем направиха същите отвратени физиономии като неговата.
Слава богу, каза си Рив, че обувките „Док Мартенс“ на краката на човека играеха ролята на купи за пунш. Нищо не беше протекло.
— Какво съм направил? — изквича мъжът. Височината на гласа му подсказваше, че тестисите му са сериозно смачкани в мокрите боксерки. Още малко и щеше да мине в контраалт. — Нищо не съм…
Рив прекъсна опитите му да отрича.
— Криси се появи с подута устна и синини по лицето. Отново.
— Мислиш, че аз съм го направил? Момичето проституира за теб. Може да е бил всеки…
Трез възрази срещу твърдението му, като сви ръката му в юмрук и го стисна като портокал.
Когато врясъкът от болка на обвиняемия премина в хленчене, Рив небрежно взе в ръка сребърен нож за писма. Беше остър като кинжал и Рив изпробва острието върху показалеца си, а после бързо облиза капката кръв, появила се там.
— Когато кандидатства за работа тук — заговори той, — даде адрес Двайсет и трета улица номер тринайсет-единайсет. Адресът на Криси е същият. Пристигате и си тръгвате заедно. — Рив вдигна ръце, когато другият отвори уста. — Да, наясно съм, че това не е против правилата. Но пръстенът на ръката ти… Почакай, защо се опитваш да я скриеш зад гърба си? Трез, ще му помогнеш ли да сложи дланта си пред мен?
Рив почука с върха на ножа за писма по бюрото си, а Трез избута едрия мъж, като че не тежеше повече от торба с пране. Без никакво усилие просна ръката му пред Рив и я задържа там.
Рив се наведе и прокара върха на ножа по пръстена от гимназията на Колдуел.
— Върху лицето й има странен белег. Когато отначало го видях, се учудих. От този пръстен е, нали? Ударил си я с опакото на ръката, нали? Уцелил си я в лицето с това.
От мъжа течаха слюнка и сополи като вода от пробита гемия. Рив очерта още един кръг около синия камък на пръстена, после прекара острия като бръснач резец по всеки пръст поотделно, от изпъкналите кокалчета до плоската основа на ноктите.
Кокалчетата в основата на показалеца и средния пръст бяха наранени. Бледата кожа отгоре им беше подута и лилава на цвят.
— Явно не си я ударил само с опакото на ръката — измърмори Рив, като още докосваше пръстите на мъжа с ножа за писма.
— Тя си го…
Рив стовари юмрук върху бюрото с такава сила, че телефонът подскочи и слушалката падна от мястото си.
— Да не си посмял да завършиш това изречение. — Рив се бореше да не оголи напиращите от устата му кучешки зъби. — Или, бог ми е свидетел, ще се погрижа за топките ти на мига.
Нещастникът напълно загуби жизнеността си, а сигналът свободно на телефона се смени с едва доловимо бип-бип-бип. Ай Ем, хладнокръвен както винаги, се протегна и постави слушалката на мястото й.
От носа на мъжа се изтъркаля капка пот и падна върху опакото на ръката му, а Рив овладя гнева си.
— Добре. Докъде бяхме стигнали точно преди да си изпросиш кастрация? А, да. Ръце… Говорехме за ръце. Какво ли би правил, ако нямаше две. Не би могъл да караш кола със скоростен лост, например. А ти имаш лост в колата, нали? Да, виждал съм те в онази странна акура. Хубава кола.