— Какво? — попита, без да вдига поглед.
Гласът на Хекс, разнесъл се от тъмния ъгъл, от който тя винаги наблюдаваше представлението, беше тих.
— Ако го направи отново, искам аз да се заема.
Рив стисна ключа в юмрук и се облегна назад в креслото си. Дори да кажеше „не“, ако Криси отново се появеше пребита, шефът на охраната му вероятно щеше да спретне отплата така или иначе. Хекс не беше като другите служители. Хекс не беше като никого.
Това не беше напълно вярно. Беше като него. Наполовина симпат.
Или наполовина социопат в нейния случай.
— Наблюдавай момичето — отговори й той. — Ако този кучи син отново реши да действа с училищния си пръстен, ще хвърляме ези-тура кой да му даде да се разбере.
— Наблюдавам всички момичета. — Хекс отиде до вратата, излъчваща овладяна мощ. Имаше мъжка конструкция, висока и мускулеста, но не беше груба. Въпреки прическата в стил Ани Ленъкс не беше тромава и злобна мъжкарана в стандартната си униформа от черна тениска и черни кожени панталони. Не, Хекс притежаваше смъртоносната елегантност на острието — бърза, решителна, твърда.
И като всеки кинжал обичаше да лее кръв.
— Днес е първият вторник от месеца — отбеляза тя и сложи ръка на дръжката на вратата.
Като че той не знаеше.
— Тръгвам след половин час.
Вратата се отвори и затвори. Шумът от клуба проникна и после заглъхна.
Рив повдигна дланта си. Кървенето беше спряло и раната щеше да се затвори след около двайсет минути. До полунощ нямаше да има и следа от разреза.
Замисли се за мига, в който се беше пробол. Да не чувстваш нищо с тялото си, беше особен вид парализа. Въпреки че можеш да се движиш, не усещаш тежестта на дрехите върху гърба си или дали обувките ти са прекалено стегнати. Дори не чувстваш дали земята под краката ти е неравна или хлъзгава.
Липсваше му тялото му, но или взимаше допамин и се примиряваше със страничните му ефекти, или танцуваше танго с тъмната си страна. А това беше тежка битка, в която не беше сигурен, че може да победи.
Рив взе бастуна си и бавно се изправи от стола. В резултат на постоянното състояние на вцепененост балансът беше трудна работа, а гравитацията не му беше приятелка, така че придвижването до стената му отне повече време от нормалното. Когато стигна там, положи длан на изпъкналия правоъгълник и плоскостта с размерите на врата се отмести в стил „Стар Трек“.
Черната спалня с баня, която се появи иззад нея, беше едно от трите му убежища и по някаква причина тук душът беше най-хубав.
Вероятно защото с размерите си от едва двайсет квадратни метра банята можеше да придобие тропическа температура само с пускането на водната струя.
А когато непрекъснато ти е студено, това е сериозно предимство.
Съблече дрехите си и пусна водата, като се обръсна набързо, докато чакаше струята да стане нетърпимо вряла. Докато прекарваше бръснача по страните си, образът на мъжа, взиращ се в него от огледалото, беше същият както винаги. Прическа ирокез. Очи с цвят на аметист. Татуировки по гърдите и корема. Дълъг пенис, увиснал между краката.
Замисли се къде трябваше да ходи тази вечер и образът се смени, червена мъгла постепенно замени всички цветове пред погледа му. Не беше изненадан. Насилието беше начин да задоволи злата си природа, то беше същото като храната за гладуващия. И току-що в офиса си той беше получил само малка вкусна хапка.
При нормални обстоятелства щеше да е време за още допамин. Химическият му спасител държеше под контрол най-тежките му потребности на симпат, като ги заместваше с хипотермия, импотентност и вцепененост. Страничните ефекти бяха отвратителни, но трябваше да се направи нужното, а лъжите изискваха да бъдат поддържани.
Също и представянето.
Изнудвачката му държеше на представянето.
Обгърна члена си с ръка, сякаш можеше да го предпази от това, което щеше да му се наложи да върши по-късно, и отиде да провери водата.
Макар парата във въздуха да беше така гъста, че той я усещаше като пяна в гърдите си, водата пак не беше достатъчно гореща. Никога не беше достатъчно.
Потърка очи със свободната си ръка. Продължаваше да вижда в червено, но му харесваше. По-добре да срещне изнудвачката си на равна нога. Зло срещу зло. Симпат срещу симпат.
Рив пристъпи под струята и водата отми кръвта. Докато сапунисваше кожата си, вече се чувстваше мръсен, абсолютно нечист. Усещането щеше да става още по-лошо до настъпването на зората.