Да… Отлично разбираше защо неговите работещи момичета изпълваха с пара съблекалнята в края на смените си. Уличниците обичаха вряла вода. Сапун и вряла вода. Понякога те и гъбата за баня бяха най-доброто, което получаваш през нощта.
6.
Джон следеше Кормия с очи, докато тя тичаше и се въртеше в кръг по тревата, а бялата й роба се вееше, напомняйки отчасти знаме, отчасти криле. Не знаеше на Избраниците да им е позволено да тичат като волни птички с боси крака и имаше усещането, че тя нарушава правилата.
Ами, браво на нея. И беше приятна гледка за окото. В радостта си тя танцуваше, обгърната от нощта, но не беше част от тъмнината й. Приличаше на светулка, блестящо танцуващо създание на фона на гъстата гора.
Фюри трябва да види това, каза си Джон.
Телефонът му издаде звук и той го извади от джоба си. Съобщението от Куин гласеше: Можеш ли да накараш Фриц да те докара у Блей? Готови сме. Отговори веднага: Да.
Прибра блекберито и му се прииска да можеше да се дематериализира. Би трябвало да се опита за първи път около две седмици след преобразяването. Блей и Куин нямаха никакъв проблем с появяването и изчезването. А той? Същото беше, както когато започна да тренира и все беше най-бавният, най-слабият, най-лошият във всичко. Беше нужно само да се концентрираш върху това, къде искаш да отидеш, и да си наложиш да се озовеш там. Или поне на теория. А той? Беше прекарал много време със затворени очи и лице, сбръчкано като на шарпей, в опит да тласне молекулите си през стаята, но оставаше все на същото място. Беше чувал, че понякога можело да отнеме година след преобразяването, преди да успееш да го постигнеш, но нищо чудно да беше нещо, което той никога нямаше да е способен да прави.
В такъв случай трябваше да си извади шофьорска книжка. Чувстваше се на дванайсет с постоянните си молби да бъде откаран някъде. Фриц беше чудесен шофьор, но не беше там работата. Джон искаше да бъде мъж, а не товар за някой доген.
Кормия направи още един кръг и тръгна обратно към къщата. Спря пред него, а робата й като че искаше да продължи, диплите й се разлюляха, преди да се спуснат около тялото й. Тя дишаше учестено, лицето й беше поруменяло, а на устните й грееше широка усмивка.
С тази руса разпусната коса и порозовели страни тя беше съвършеното момиче на лятото. Можеше да си я представи сред полето, седнала на карирано одеяло, как похапва ябълков пай и отпива от кана с освежителна лимонада… облечена в червено-бели бикини.
Стига, това не беше редно.
— Откритите пространства ми харесват — каза тя.
— И те те харесват — написа той и й показа бележката.
— Ще ми се да бях излязла по-рано. — Тя погледна към растящите около терасата рози. Вдигна ръка към шията си и той имаше усещането, че желае да ги докосне, но оковите на въздържаността се затягаха отново.
Той прочисти гърло, за да привлече погледа й.
— Можеш да откъснеш някоя, ако желаеш — написа.
— Аз… Мисля да го направя.
Тя се приближи към розите, сякаш бяха сърна, която би се стреснала, с ръце, отпуснати до тялото, босите й крака пристъпваха бавно по плочките. Насочи се право към бледолилавите, пренебрегвайки по-ярките червени и жълти пъпки.
Той започна да пише: Пази се от бодлите, когато тя протегна ръка, изохка и я дръпна обратно. На върха на пръста й се появи капка кръв. Бледата светлина на нощта я правеше да изглежда черна върху бялата й кожа.
Преди да осъзнае какво прави, Джон се наведе и пусна устата си в действие. Засмука бързо и облиза още по-бързо, зашеметен от това, което вършеше и колко прекрасно беше то.
С далечна част на съзнанието си осъзна, че имаше нужда да се нахрани.
По дяволите.
Когато се изправи, тя се взираше в него с широко отворени очи и замръзнало изражение. Два пъти по дяволите.
— Извинявай — надраска бързо. — Не исках да изцапа робата ти.
Лъжец. Искаше да знае какъв е вкусът й.
— Аз…
— Откъсни си роза, но се пази от бодлите.
Тя кимна и направи нов опит, отчасти, както той подозираше, защото искаше да получи цветето, и отчасти за да запълни неловкото мълчание, предизвикано от него.
Розата, която си избра, беше съвършена, точно преди да е разцъфнала, със сребристо лилави листчета и потенциал да достигне размерите на грейпфрут.