Выбрать главу

От тримата обаче истинският проблем представляваше немият. Казваше се Терър, известен още като Джон Матю, и кралят му беше настойник. А това, що се отнасяше до Хекс, превръщаше хлапето в скъп порцелан, озовал се в съблекалнята на бейзболисти. Случеше ли му се нещо, с клуба беше свършено.

Хлапето наистина се беше променило през последните няколко месеца. Беше го виждала като претранс, съвсем мършав и слаб, напълно уязвим, но сега беше наистина едър мъж… А големите мъже създаваха ядове, ако решаха да развъртят юмруци. Засега Джон се придържаше към стила „седя и наблюдавам“. Очите му бяха прекалено стари за това младо лице и издаваха, че е преминал през гадни неща. И именно тези гадни неща наливаха масло в огъня, когато някой си изпуснеше нервите.

Онзи с разноцветните очи на име Куин, син на Лохстронг, се върна с две навити блондинки, които очевидно бяха избрали цвета на дрехите си така, че да подхожда на коктейлите им „Космополитен“ — и двете бяха облечени оскъдно в розово.

Рижият, Блейлок, не беше много ентусиазиран, но това не беше проблем, защото Куин имаше ентусиазъм и за двамата. Би му стигнал и за Джон Матю, но той не се включваше в играта. Поне Хекс не го беше виждала.

След като приятелите на Джон изчезнаха към дъното с дашните момичета, Хекс се приближи към него без особена причина. Той се напрегна, когато срещна погледа й, но той винаги правеше така и също така винаги я наблюдаваше. Когато си шеф на охраната, повечето посетители обичат да знаят къде си.

— Как е? — попита тя.

Той повдигна рамене и започна да си играе с бутилката „Корона“. Със сигурност му се иска да имаше етикет, който да чопли, помисли си тя.

— Имаш ли нещо против да те попитам нещо?

Той ококори леко очи, но отново вдигна рамене.

— Защо никога не ходиш отзад с момчетата? — Не беше нейна работа, разбира се, и още по-важно, не знаеше защо я интересува. Майната му… Може би беше свързано с това, че бе първият вторник от месеца. Мъчеше се да се отърве от собствените си мисли. — Момичетата те харесват — побърза да добави. — Виждала съм как те оглеждат. И ти ги гледаш, но винаги оставаш тук.

Джон Матю така се изчерви, че тя можеше да види руменината му въпреки слабото осветление.

— Да не си вече обвързан? — промърмори, обзета от още по-силно любопитство. — Кралят избрал ли ти е жена?

Той поклати глава.

Добре, трябваше да го остави на мира. Горкото момче беше нямо. Как очакваше да й отговори?

— Искам си питието веднага! — прогърмя нечий мъжки глас въпреки силната музика и Хекс се озърна. Две сепарета по-нататък някакъв наежен фукльо се държеше агресивно със сервитьорката и явно се канеше да се покаже като пълен простак.

— Извини ме — обърна се Хекс към Джон.

Гръмогласният нахалник се протегна и дръпна полата на сервитьорката, а горкото момиче залитна, не успя да удържи подноса си и коктейлите се разлетяха наоколо.

— Казах да ми дадеш питието веднага.

Хекс застана зад сервитьорката и я задържа на крака.

— Не си прави труда. Той си тръгва.

Мъжагата скочи от мястото си и се изправи пред нея в пълния си ръст от сто деветдесет и пет сантиметра.

— Така ли?

Хекс се доближи до него, докато гърдите й не се опряха в ребрата му. Закова поглед в него, а способностите й на симпат напираха да се проявят, но тя се концентрира върху металните шипове, впити в бедрата й. Черпейки сила от болката, която сама си причиняваше, тя успяваше да пребори природата си.

— Тръгваш си веднага — заговори тя меко, — или аз ще те извлека за косата.

Дъхът на мъжа беше като престоял сандвич с риба тон.

— Мразя лесбийки. Винаги си мислите, че сте по-корави, отколкото сте в действителност.

Хекс сграбчи мъжа за китката, завъртя го в кръг и опря ръката му в средата на гърба. После го подсече с крак в глезените и той изгуби равновесие. Просна се като говежди бут върху килима и задъхано изруга.

Тя бързо се наведе, хвана намазаната му с гел коса с едната си ръка, а с другата яката на сакото му. Докато го влачеше към страничния изход, постигаше няколко неща едновременно: правеше сцена, упражняваше насилие и побой, и увеличаваше риска от сбиване, ако приятелчетата му от Лигата на дръвниците решаха да се намесят. От време на време трябваше да прави шоу. Всички привилегировани мръсници във ВИП зоната гледаха, а също така и нейните биячи, които бяха с избухлив нрав, както и работещите момичета, повечето с проблеми с овладяването на гнева по разбираеми причини.