Не би посегнал сам на живота си. Преди много време беше чувал, че ако извършиш самоубийство, няма как да попаднеш в Небитието, а именно там трябваше да се озове той. Така че прекарваше дните си в постоянно страдание и очакване или да умре от глад поради недохранване, или да бъде наранен тежко.
Процесът отнемаше прекалено дълго време. Но бягството от предишния му живот преди месеци го беше довело тук поради грешка, а не поради предварително планиране. Беше възнамерявал да се озове на друго място, дори по-опасно от това.
Вече не можеше да си спомни къде точно се намира.
Мисълта, че враговете му ги няма тук, в сърцето на планината Адирондак, първоначално му даваше надежда за спасение, но сега извикваше у него отчаяние. Беше прекалено слаб, за да се дематериализира насам-натам в издирване на убийци. Не беше достатъчно силен дори да ходи.
Беше обречен да остане тук, в планината, в очакване на смъртта да го открие.
През деня се криеше от слънчевата светлина в една пещера, подслонът му представляваше процеп в скалите на планината. Не спеше много. Гладът и спомените му безмилостно го държаха буден и в съзнание.
Жертвата пред него направи две крачки.
Той пое дълбоко въздух и с усилие на волята се мобилизира до предела си. Ако не го направеше сега, тази нощ нямаше да има друг шанс, и то не само защото небето вече изсветляваше на изток.
С последно усилие той изчезна и прие форма, вкопчен в шията на сърната. Затягайки хватката си около крехкото й тяло, заби кучешките си зъби в югуларната артерия, изпомпваща кръв от пърхащото й уплашено сърце.
Не уби прекрасното животно. Само погълна достатъчно, че да преживее поредния ужасен ден, който да премине в поредната още по-ужасна нощ.
Когато свърши, разтвори широко ръце и остави нежното създание да скочи на четирите си крака и да избяга. Докато слушаше как препуска сред гъстата гора, той завидя на животното за свободата му.
Възвърна част от силите си. Напоследък равновесието между изразходваната енергия, за да успее да се нахрани, и получената след това, беше много крехко. Което означаваше, че краят наближава.
Вампирът седна върху килима от гниещи борови иглички и погледна през плетеницата от клони. За миг си представи, че нощното небе не беше черно, а бяло и че звездите там горе не бяха студени планети, отразяващи светлината, а душите на мъртвите.
Представи си, че гледа към Небитието.
Често го правеше и сред множеството от блещукащи светлинки над главата си беше открил две, които смяташе за свои; две, които му бяха отнети. Едната звезда беше по-голяма и изключително ярка, а другата — по-малка и трепкаща. Стояха близо една до друга, като че малката търсеше подкрепата на своята ма…
Мъжът не можеше да произнесе думата. Дори наум. Също както не можеше да произнесе имената, с които оприличаваше тези звезди.
Това обаче нямаше значение.
Те и двете си бяха негови.
И той много скоро щеше да се присъедини към тях.
10.
Часовникът до Фюри превключи и цифрите на екрана се подредиха като клечки за зъби: 11:11.
Провери запасите си. Намаляваха и колкото и замаян да беше, получи пристъп на сърцебиене. Когато направи сметката, се опита да пуши по-бавно. Вадеше червен дим от торбичката вече седем часа и ако продължаваше така, щеше да привърши наличното към четири следобед.
Слънцето залязваше в седем и половина. Можеше да бъде в „Зироу Сам“ не по-рано от осем.
Мъртъв период от четири часа. Или, ако трябваше да бъде по-точен, четири часа, през които щеше да живее с по-ясна глава.
Стига да го искаш, обади се Магьосника, мога да ти разкажа приказка за лека нощ. Направо е върхът. Един млад вампир оформил характера си по примера на баща си, който бил алкохолик. Намерил смъртта си в една пряка. Вече е оплакан и забравен. Класика, същински Шекспир.
Освен ако вече не си я чувал, приятелю?
Фюри си пусна ария от „Манон Леско“ и дръпна силно от цигарата си.
Докато тенорът следваше нотите на Пучини, той се замисли за пеенето на Зи. Какъв глас само притежаваше брат му. Наподобяваше църковен орган. Диапазонът му варираше от чисти височини до бас, така дълбок, че да накара ушите ти да кънтят и чуеше ли нещо веднъж, можеше да го възпроизведе безпогрешно: опера, блус, джаз, старомоден рокендрол. Сам си беше своето радио.