— Така и ще направиш. — Фюри пое дълбоко въздух и огледа стаята, а очите му се спряха върху сложна конструкция, направена от клечки за зъби… и грах? — Какво е това?
— О… да. — Тя бързо отиде до нея, като че искаше да я скрие.
— Какво е?
— Нещо, което беше в главата ми. — Тя се обърна към него. После отново се завъртя.
Фюри се доближи и коленичи до конструкцията. Внимателно прокара пръсти по някои от елементите.
— Прекрасно е. Прилича на скелет на къща.
— Харесва ли ви? — Тя коленичи. — Просто ми хрумна.
— Обичам архитектурата и изкуството. А това е… очертанията са чудесни.
Тя наклони глава, все едно да оцени творението си, и той се усмихна, защото правеше същото с картините си.
Импулсивно каза:
— Би ли искала да отидем в коридора със статуите? Канех се да се поразходя. Точно до стълбището е.
Тя повдигна очи към него и там имаше нещо, което го стъписа.
Може би не тя изглеждаше различно, осъзна той, а по-скоро гледаше на него по друг начин.
По дяволите, може би наистина харесваше Джон. Харесваше в истинския смисъл. Ето тогава вече бъркотията щеше да стане пълна.
— Бих се радвала да дойда с вас — каза тя. — Искам да видя скулптурите.
— Добре. Това е… добре. Да вървим. — Той се изправи на крака и протегна ръка без определена причина.
След миг тя плъзна длан в неговата. Двамата стиснаха здраво ръцете си и той осъзна, че за последен път бяха имали физически контакт онази странна сутрин в леглото му… когато той беше сънувал еротичен сън и се беше събудил върху нея.
— Ще тръгваме ли? — промърмори и я пусна пред себе си през вратата.
Когато излязоха в коридора, Кормия не можеше да повярва, че ръката й е у тази на Примейла. След като беше чакала толкова дълго да останат насаме, беше някак нереално, че сега не само бяха заедно, но имаха и физически контакт.
Когато поеха към мястото, вече посещавано от нея, той пусна ръката й, но остана близо. Протезата му беше едва забележима, просто лек намек в елегантната му походка, а той, както винаги, за нея беше по-прекрасен от всякакво изкуство.
Тя обаче се тревожеше за него, и то не само заради чутото.
Не беше облечен с дрехите, които обикновено носеше по време на хранене. Беше с кожените панталони и ризата, с които се беше бил, които бяха покрити с петна.
Кръв, помисли си тя. Неговата и на враговете на расата им.
Това не беше най-лошото. Около врата му имаше избледняла линия, като че кожата е била наранена там, а също така беше покрит със синини по ръцете и лицето.
Тя се замисли за казаното от краля. Опасен за себе си и за останалите.
— Дариъс колекционираше изкуство — каза Примейлът, докато минаваха покрай кабинета на Рот. — Както всичко останало в къщата, статуите принадлежаха на него. Сега са собственост на Бет и Джон.
— Джон е син на Дариъс, син на Марклън?
— Да.
— Чела съм за Дариъс. — Беше чела също и че Бет, кралицата, е негова дъщеря. Но не се споменаваше нищо за Джон Матю. Странно… Като син на воин, той би трябвало да бъде в списъка с потомството на братята, намиращ се на първата страница.
— Чела си биографията на Ди?
— Да. — Беше отишла да търси информация за Вишъс, брата, на когото беше обещана първоначално. Ако знаеше кой ще бъде истинският Примейл, тя би потърсила в редиците кожени томове книгата за Фюри, син на Агъни.
Примейлът се спря в началото на коридора със статуите.
— Какво правите, когато някой брат умре? — попита той. — Какво става с книгите му?
— Скрайб Върджин маркира всички празни страници с череп символ крих, а датата се отбелязва на първата страница на първия том. Има и церемония. Изпълнихме такава за Дариъс и очакваме… със съжаление, подобна за Тормент, син на Харм.
Той кимна и продължи напред, сякаш не бяха обсъждали нищо важно.
— Защо питате? — поинтересува се тя.
Последва мълчание.
— Статуите са от гръко-римската епоха.
Кормия придърпа яката на робата си по-високо около шията.
— Така ли?
Примейлът отмина първите четири фигури, включително и напълно голата, слава на Скрайб Върджин, но спря пред една с липсващи части.
— Малко са пострадали, но като се има предвид, че са на повече от две хиляди години, истинско чудо е, че нещо изобщо е оцеляло. Надявам се, че голотата не те смущава.