— Защо не ми каза по-рано? — Главата му се наклони на една страна. — Няма проблем, ако не ме желаеш. Ще ти намерим някой друг.
— Защо… Защо да не ви желая?
Той потупа изкуствения си крак.
— Не съм цял.
Истина е, помисли си тя тъжно. Не беше цял, но това нямаше нищо общо с липсващия му крайник.
— Не исках да се натрапвам — отговори тя. — Това е единствената причина. За мен сте прекрасен със или без крак.
По лицето му се изписа изненада и после той издаде странен звук… Измъркване.
— Не се натрапваш. Ако желаеш кръвта ми, ще ти я предоставя.
Тя остана неподвижна, задържана на мястото си от блясъка в очите му и от промяната в чертите на лицето му. В израза му се беше появило нещо, което не беше виждала на друго лице преди.
Желаеше го, помисли си тя. Страстно.
— Коленичи — нареди й той.
Кормия застана на колене, а четката падна от ръката й. Без нито дума повече Примейлът се наведе към нея и я обгърна с огромните си ръце. Не я придърпа към себе си. Освободи косата й, първо кока, а после и плитката.
Изръмжа, докато разстилаше кичурите по раменете й и тя осъзна, че тялото му трепери. Без предупреждения той я сграбчи за шията и я приближи до гърлото си.
— Храни се от мен — настоя.
Кормия издаде свистящ звук като съскане на кобра и преди да се усети, впи кучешките си зъби в югуларната му вена. Когато го направи, той изруга, а тялото му подскочи.
Света майко… Кръвта му беше като огън, първо в устата й, а после в тялото й и могъщата й вълна я изпълни отвътре с непозната дотогава сила.
— По-силно — извика той. — Смучи ме…
Тя плъзна ръцете си под неговите, заби нокти в гърба му и се впи още по-жадно във вената му. Почувства се замаяна — не, той я буташе назад, за да я положи на пода. Не я беше грижа какво щеше да прави с нея, нито къде щеше да се случи, защото вкусът му я поглъщаше, докато тя поглъщаше него. Интересуваше я само струята на живота му, проникваща между устните й и в гърлото й, а после в стомаха и друго не й беше нужно.
Робата й… Робата й бе вдигната високо. Раздалечи бедрата й, но този път с ръце.
Да.
Разсъдъкът на Фюри не функционираше. С тялото му не бяха във връзка. Водеше го само инстинктът. С жената, пиеща от вената му, и с възбудата му на път да експлодира, основната му цел беше да проникне в нея, преди това да се случи.
Всичко свързано с нея и с него изведнъж беше различно. И неотложно.
Копнееше да я обладае по всички възможни начини, и то не само временно, както се случваше при секса. Искаше да остави следа от себе си чрез кръвта и семето си и после да повтори процеса на другия ден отново и отново. Трябваше да я покрие цялата, така че всеки проклет мръсник на планетата да знае, че доближи ли я, ще си има работа с него, и то такава, че ще си изплюе всички зъби и ще са му нужни шини за всички крайници.
Моя.
Фюри дръпна робата й, за да разкрие вагината й. О, да, ето я. Чувстваше топлината, излъчвана от нея и…
— Мамка му — изръмжа. Беше влажна, бликаща, преливаща.
Ако имаше начин да я задържи на вената си и едновременно с това да се впие там долу, не би се замислил и за миг. Най-доброто, което можеше да стори, беше да притисне с пръсти и после да ги засмуче с устни.
Когато облиза пръстите си Фюри потръпна при вкуса й, изнесе таза си напред и върхът на члена му се отърка в сърцевината й.
Точно когато се притисна в нея и усети как плътта й е готова да го поеме… проклетият, ненавистен медальон на Примейла започна да вибрира на бюрото точно до тях. Шумът беше като от противопожарна аларма.
Не му обръщай внимание, не му обръщай внимание, не му обръщай внимание…
Кормия отдели устни от гърлото му и очите й, разширени и премрежени от жажда за кръв и секс, се насочиха към източника на звука.
— Какво е това?
— Нищо.
Медальонът се разтресе още по-силно, като че протестираше. Или пък ликуваше, задето беше съсипал момента.
Може би се беше съюзил с Магьосника.
Винаги съм на разположение, припя Магьосника.
Фюри се претърколи настрани от Кормия, като едновременно с това я покри. С порой злостни ругатни той се избута назад, докато не се опря в леглото и хвана главата си в ръце.