И двамата дишаха тежко, а подлото златно бижу се удряше в четката му за коса.
Звукът напомни на Фюри, че между него и Кормия нямаше интимност. Пелерината на традициите и обстоятелствата ги обгръщаше напълно и всичко, вършено от тях, имаше много по-сериозни последствия от тези при нормално хранене и секс между мъж и жена.
Кормия се изправи на крака, като че знаеше точно какво си мисли той.
— Благодаря ви за това, че ми дарихте вената си.
Нямаше какво да й отговори. Гърлото му беше задавено от гняв и ругатни.
Вратата се затвори зад нея, а той отлично знаеше защо се спря. Нямаше нищо общо с това, че бяха прекъснати. Ако го желаеше, можеше да продължи.
Работата беше там, че спеше ли с нея, трябваше да спи и с всички останали.
Протегна се към нощната масичка, взе цигара и я запали.
Ако беше извършил сношение с Кормия, нямаше връщане назад. Трябваше да създаде четирийсет подобия на Бела… да оплоди четирийсет Избраници и да ги повери на милостта на родилното ложе.
Трябваше да бъде любовник на всички тях, баща на всичките им деца и техен господар според всичките им традиции, а както се чувстваше в момента, едва успяваше да преживее дните и нощите, носейки отговорност само за себе си.
Фюри се загледа в горящото връхче на ръчно свитата цигара. За него беше шок да осъзнае, че би искал да притежава Кормия, ако опираше само до тях двамата. Толкова силно я желаеше.
Намръщи се. Боже… Беше я желал през цялото време.
Но нещата не бяха така прости.
Припомни си как беше ресала косата му и с изненада осъзна, че тя беше успяла да го утеши, и то не само с движенията на четката. Самото й присъствие го беше отпуснало. Като се започнеше от аромата на жасмин и се стигнеше до плавните й движения и мекия тон на гласа й.
Никой, дори и Бела, не успяваше да го успокои. Никой не можеше да разхлаби железните обръчи около гръдния му кош и да му позволи да вдиша дълбоко.
Кормия успя.
Кормия го направи.
Което значеше, че в момента той копнееше за нея на всяко възможно ниво.
Не я ли прави това истинска късметлийка, подигра се Магьосника. Защо не й кажеш, че искаш да я превърнеш в новия си наркотик? Ще бъде развълнувана да научи, че тя ще е новата ти зависимост, която ще използваш, за да избягаш от сбърканото си съзнание.
Наистина ще се впечатли, приятел. Това е мечтата на всяка жена. А и ние всички знаем, че ти си кралят на нормалните връзки. Истински шампион в тази област.
Фюри отпусна глава назад, дръпна силно и задържа дима, докато дробовете му не започнаха да горят като огън от сухи съчки.
12.
Падането на нощта над Колдуел изобщо не намали влажността. Господин Д. стоеше в горещата баня на горния етаж на фермерската къща и отстраняваше от корема си направената по-рано превръзка. Марлята беше изцапана с черно. Състоянието на кожата отдолу значително се беше подобрило.
Поне едно нещо в живота му се получаваше. Макар и да беше само едно. По-малко от двайсет и четири часа на лидерския пост и вече имаше усещането, че някой се е изпикал в резервоара му, дал е на кучето му развалено месо и е подпалил плевнята му.
Трябваше да си остане редови войник.
Не че имаше избор.
Хвърли мръсната превръзка в кофата, очевидно използвана от мъртвите за събиране на отпадъци, и реши да не слага нова. Вътрешните увреждания бяха наистина сериозни, като се имаше предвид болката и колко дълбоко беше навлязъл кинжалът. Но за лесърите чревният тракт беше само безполезна плът. Това, че вътрешностите му бяха направени на пихтия, не значеше нищо, стига кървенето да бъдеше овладяно.
Предната нощ едва се беше измъкнал жив от онази пряка. Ако онзи брат с педалските къдрици не беше обуздан, господин Д. беше повече от сигурен, че щеше да бъде разфасован.
Почукване от долния етаж привлече вниманието му. Точно десет часът.
Поне бяха тук навреме.
Той прибра оръжието си, взе каубойската си шапка и пое надолу по стълбите. На черния път отвън бяха паркирани три коли и една таратайка, а на предните стълби стояха две групи от по четирима лесъри. Всеки от тях го надвишаваше с поне трийсет сантиметра и докато влизаха, си личеше, че не бяха особено доволни от повишението му.
— В дневната — нареди той.