— Аз ще остана отвън — обади се Хекс от задната седалка.
Никога не влизаше в клиниката. Но като знаеше какво й бяха сторили, я разбираше.
Той взе бастуна си и се опря на него.
— Няма да се бавя.
— Ще останеш колкото е нужно. С Трез ще те чакаме тук.
Фюри се върна от Другата страна и се запъти право към „Зироу Сам“. Направи покупката от Ай Ем, тъй като Рив го нямаше и мавърът беше оставен да отговаря за сделките. После се прибра у дома и бързо отиде в спалнята си.
Щеше да изпуши една цигара, за да се отпусне, преди да почука на вратата на Кормия и да й каже, че е свободна да се върне в Светилището. При разговора си с нея щеше да й даде клетва, че като Примейл никога няма да се възползва от нея и ще я защитава от коментари и критики. Освен това щеше ясно да й даде да разбере, че съжалява, задето я е държал тук.
Седна на леглото и взе листчетата за свиване на цигари, като се опитваше да репетира речта си… но в крайна сметка се замисли как го беше съблякла предишната вечер, как бледите й нежни ръце дърпаха колана, преди да събуят кожените му панталони. Членът му мигом се пробуди за горещ и бурен секс и въпреки че даваше най-доброто от себе си да не се поддаде, да се прави на хладнокръвен и спокоен, беше като да седи в кухнята на горяща къща.
Няма как да не забележиш горещината и писъка на противопожарната аларма.
Не продължи дълго. Пожарната команда пристигна със спомена за онези празни детски креватчета.
Мисълта за тях беше като зареден пистолет, опрян в главата му, и със сигурност угаси пламъка му.
В съзнанието му изникна Магьосника, застанал насред полето от черепи, а силуетът му се открояваше на сивото небе. Когато растеше, баща ти беше пиян ден и нощ. Помниш ли какво ти причиняваше това? Кажи ми, приятел, какъв баща мислиш, че ще бъдеш за тези твои невръстни наследници, при положение че денонощно си напушен?
Фюри спря онова, което правеше, и се замисли колко пъти беше вдигал бащи си от обраслата с бурени градина и го беше довличал до къщата точно преди изгрева. Беше петгодишен, когато се случи за първи път… Спомняше си ужаса, че няма да успее да премести огромното тяло на баща си достатъчно бързо. Какъв кошмар. Запуснатата градина му се струваше необятна като джунгла, а малките му ръчици постоянно изпускаха колана на баща му. Сълзи на паника се стичаха по лицето му и той не спираше да проверява отново и отново доколко е напреднал изгревът.
Когато най-сетне го беше замъкнал в къщата, баща му бе отворил очи и беше шляпнал Фюри през лицето с голямата си като тиган ръка.
Трябваше да умра там, глупако. Беше последвала тишина. После баща му беше избухнал в плач, беше го прегърнал и му бе обещал вече никога да не се опитва да се самоубие.
Само че имаше и следващ път. И после още един. И още един. Все с един и същ изход накрая.
Фюри спасяваше баща си, защото беше убеден, че Зейдист ще се върне у дома при него.
Магьосника се усмихна. Но не се случи така, нали, приятел? И Зейдист никога не го е познавал. Добре, че пушиш, та Зи да може все пак да почувства семейния дух от първа ръка.
Фюри се намръщи и погледна към тоалетната през двойната врата на банята. Стисна в юмрук торбичката с червен дим и понечи да стане, готов да пусне казанчето колкото пъти е нужно.
Магьосника се изсмя. Не си способен да го направиш. Няма начин да се откажеш. Дори не можеш да издържиш четири часа следобед, без да изпаднеш в паника. Можеш ли сериозно да си представиш никога да не пушиш през останалите седемстотин години от живота си? Хайде, приятел, бъди разумен.
Фюри се отпусна обратно на леглото.
Я виж, той имал мозък в главата си. Каква изненада.
Сърцето му се късаше, когато облиза хартията, затвори цигарата в ръцете си и я сложи между устните си. Точно се канеше да запали, когато телефонът му звънна.
Интуицията му подсказа кой беше и когато го измъкна от джоба на кожения си панталон, се оказа прав. Зейдист. Брат му беше звънял три пъти.
Отговори и му се прииска вече да си беше запалил цигарата.
— Да?
— Къде си?
— Току-що се връщам от Другата страна.
— Добре, дотътри си задника в клиниката. Имало е бой в съблекалнята. Мислим, че Джон Матю го е започнал, но Куин го е завършил, като е забил нож в гърлото на Леш. Веднъж вече изгуби сърдечна дейност. Казват, че е стабилизиран, но никой не знае какво ще се случи. Опитах отново да се свържа с родителите му, но се включва гласова поща, вероятно заради приема. Искам да си тук, когато пристигнат.