Рот явно не беше казал на Зи за големия ботуш, осигурил на задника му уволнение.
— Ало? — тросна се Зи. — Фюри? Проблем ли имаш с мен?
— Не. — Той бързо отвори запалката и с едно движение на палеца се сдоби с пламък. Сложи ръчно навитата цигара в уста и се подготви за предстоящото. — Не мога да дойда.
— Как така не можеш? Моята шелан е бременна и на легло, но успях да дойда. Трябва да си тук като представител на тренировъчната програма и член на Братството.
— Не мога.
— Мили боже. Чувам как пушиш. Зарежи проклетата цигара и си върши работата.
— Вече не съм брат.
Настъпи гробно мълчание. После чу гласа на близнака си, тих и почти недоловим.
— Какво?
Не беше въпрос. По-скоро Зи знаеше отговора, но се надяваше на чудо.
Фюри не можеше да му предложи такова.
— Чуй… Рот ме отстрани от Братството. Снощи. Мислех, че ти е казал.
Фюри дръпна силно от цигарата и остави дима да се проточи навън през устните му бавно като мед. Можеше да си представи как изглежда близнакът му в момента, стиснал в юмрук телефона си, с очи, потъмнели от гняв, а обезобразената горна устна откриваше зъбите му.
Последвалото изръмжаване не беше изненада.
— Страхотно. Браво.
Връзката прекъсна.
Фюри набра Зи и беше прехвърлен на гласова поща. Това също не беше изненада.
По дяволите.
Не само искаше да изглади нещата със Зейдист. Искаше да научи какво се е случило в тренировъчния център. Джон добре ли беше? Ами Куин? И двете момчета се палеха лесно като всички вампири след преобразяването, но имаха добри сърца.
Леш сигурно бе извършил нещо ужасно.
Фюри довърши цигарата си за рекордно кратко време. Сви нова и я запали, като реши, че Рейдж ще му каже подробностите. Холивуд винаги беше източник на…
Магьосника поклати глава. Приятел, нали осъзнаваш, че Рот няма да е във възторг, задето се месиш в делата на Братството? Тук си само гост, нещастен мръснико. Вече не си част от семейството.
В кинозалата на горния етаж Кормия се отпусна в креслото, което беше удобно като водата в басейна и я обгръщаше като дланта на великан.
Осветлението отслабна и Джон дойде в предната част на залата.
Набра нещо на телефона си и после й показа екрана: Готова ли си?
Тя кимна и сумрачното помещение се освети от огромна картина, а звукът долиташе от всички страни.
О, Скрайб Върджин!
Джон се протегна и сложи ръката си върху нейната. След миг тя се отпусна и се съсредоточи върху случващото се на екрана, залят с различни нюанси на синьото. Образи на хора се появяваха и изчезваха. Мъжете и жените танцуваха заедно, с притиснати едно в друго тела, а бедрата им се поклащаха в ритъма на музиката.
На интервали се появяваха розови надписи на английски.
— Това е същото като телевизора — каза тя. — По същия начин ли действа?
Джон кимна точно когато на екрана се появиха английските думи „Мръсни танци“, изписани в розово.
Изведнъж се появи машина, наречена автомобил, движеща се по път сред зелени хълмове. В колата имаше хора. Човешко семейство с баща, майка и две дъщери.
Женски глас се разнесе из цялото помещение.
— Беше лятото на 1963-та…
Когато Джон сложи нещо в ръката й, тя едва успя да откъсне поглед достатъчно задълго, за да види какво е. Оказа се малко тъмно кафяво пликче, отворено от едната страна. Той й направи знак да извади нещо отвътре и да го сложи в устата си и тя бръкна с ръка. Появиха се малки цветни топчета и тя се поколеба.
Определено не бяха бели. Дори и тук тя ядеше само бяла храна според традицията.
Но пък можеше ли това да навреди?
Озърна се, макар да знаеше, че са сами, и после, със съзнанието, че нарушава правилата, пъхна няколко в уста…
Прескъпа… Скрайб… Върджин!
Вкусът възбуди езика й по начин, който я накара да мисли за кръв. Каква беше тази храна? Кормия огледа пакетчето. На него имаше две нарисувани личица, които изглеждаха като бонбоните. Надписът гласеше „М&М“.