Трябваше да ги изяде всичките. Веднага. Нямаше значение, че онова, което влизаше в тялото й, не беше бяло.
Лапна още няколко и изстена, а Джон се засмя и й подаде висока червена чаша, на която пишеше „Кока-кола“. Вътре потракваше лед, а от капачката стърчеше сламка. Той взе своята чаша и лапна сламката. Тя направи същото, а после отново насочи вниманието си към вълшебното пакетче и екрана.
Група хора бяха застанали в редица и се опитваха да следват движенията наляво и надясно на една красива блондинка… Младата жена, Бейби, онази, която беше говорила преди това, не успяваше да накара тялото си да се движи в същата посока като останалите.
Кормия се обърна към Джон, за да зададе въпрос, и забеляза, че той се мръщи разочаровано на телефона си.
Нещо се беше случило по-рано тази вечер. Нещо лошо. Джон беше по-мрачен от всякога и също така невероятно резервиран. Тя искаше да му помогне по всякакъв възможен начин, но нямаше да го притиска.
Тя самата пазеше много неща в себе си и разбираше колко е важна дискретността.
Остави го на спокойствие, отпусна се в собственото си кресло и се остави да бъде завладяна от филма. Джони беше красив, макар и не колкото Примейла, и как само се движеше, когато свиреше музиката. Най-хубавият момент беше, когато Бейби се научи да танцува. Да я гледа как прави неумели опити и се препъва, а накрая успява да повтори движенията, наистина стопли сърцето й.
— Това ми харесва — обърна се тя към Джон. — Имам чувството, че го преживявам.
Джон извади телефона си. Имаме още филми. Безброй са.
— Искам да ги гледам. — Тя отпи от студената си напитка. — Всичките.
Изведнъж Бейби и Джони се озоваха сами в неговата стая.
Кормия замръзна, когато двамата започнаха да танцуват насаме. Телата им толкова се различаваха. Това на Джони беше много по-едро от тялото на Бейби, много по-мускулесто и въпреки това я докосваше нежно и внимателно. И не само той я милваше. Тя отвръщаше на ласките му, като прокарваше ръце по кожата му и изглеждаше, сякаш усещането й харесва.
Кормия отвори леко уста и се изправи на мястото си, за да бъде по-близо до екрана. В съзнанието й Примейлът зае мястото на Джони, а тя се превърна в Бейби. Притискаха се един към друг, търкаха бедрата си, събличаха дрехите си. Двамата бяха сами в мрака, на усамотено място, където никой не можеше да ги види или прекъсне.
Беше същото като в спалнята на Примейла, но без да спират. И нямаше никакви пречки. Не съществуваха обременяващи традиции, нямаше страх от провал и трийсет и деветте й сестри бяха извън картината.
Толкова просто. Толкова реално, макар и случващо се в главата й.
Точно това искаше да има с Примейла, помисли си тя, докато се взираше в екрана. Точно това.
17.
Седнал до Кормия, Джон погледна телефона си по две причини. Секс сцената го караше да се чувства неловко и нямаше търпение да научи нещо за Куин и Леш.
Мамка му.
Написа ново съобщение на Блей, който отговори на мига, че не се е свързал с Куин и се кани да се качи на колата.
Джон остави телефона на бедрото си. Не беше възможно Куин да е извършил някоя глупост. Глупост като тази да се обеси в банята. Не. Нямаше начин.
Баща му обаче беше способен на всичко. Джон никога не го беше срещал, но беше чувал за него от Блей. А доказателството бе видял върху посиненото лице на Куин в нощта след преобразяването му.
Джон осъзна, че потропва с крак, и сложи длан на коляното си, за да го спре. Какъвто суеверен глупак беше, не спираше да мисли за приказката на старите баби, че лошите новини идват винаги по три. Ако Леш умреше, щяха да последват още две нещастия.
Замисли се за братята, воюващи с лесърите по улиците. И за Куин, бродещ навън в нощта. Сам. И за Бела и нейната бременност.
Погледна телефона си и изруга безгласно.
— Ако трябва да вървите — заговори Кормия, — нямам нищо против да остана сама.
Той поклати глава, но тя го спря с нежно докосване по ръката.
— Погрижете се за каквото е нужно. Очевидно е, че имате тежка вечер. Бих ви попитала, но знам, че няма да искате да говорите.
Само защото това се въртеше в главата му в момента, той написа: Бих искал да върна времето и да не обувам онези обувки.
— Моля?
По дяволите, сега трябваше да обясни или би изглеждал като идиот. Тази вечер се случи нещо лошо. Точно преди това един от приятелите ми ми даде тези маратонки. Ако не се бях преобул в тях, тримата щяхме да сме си отишли преди… Той се поколеба, замислен за това, как с приятелите му щяха да са си тръгнали, преди Леш да е излязъл изпод душа… да се е случило.