Упражнението не беше много различно от изтриването на спомени в съзнанието на хората, но процесът беше по-дълбок. След като докараше доктора до транс, Рив изтегляше информацията за себе си и „състоянието“ си и Хавърс беше способен да го лекува адекватно, но без неприятните социални усложнения. Когато прегледът свършеше, Рив „опаковаше багажа си“ от мозъка му и прилагаше допълнителни мерки за сигурност, като го заключваше здраво в мозъчната кора на лекаря в очакване на следващия път.
Беше ли подло? Да. Имаше ли друга възможност? Не. Нуждаеше се от лечение. Не беше като Хекс, която успяваше да потиска потребностите си сама. Макар че един бог знаеше как го прави.
Рив се изправи. По гърба му пропълзя гъдел, инстинктите му изпращаха сигнал, подобен на звън от будилник.
Дланта му напипа бастуна и той слезе от леглото, приземявайки се на двата си безчувствени крака. Пътешествието до вратата изискваше три крачки, той сграбчи бравата и я натисна. Коридорът беше празен и в двете посоки. Далече вляво сестринският пост и чакалнята имаха делови вид както винаги. Вдясно имаше стаи за пациенти, а отвъд тях двойните врати водеха към моргата.
Никаква драма.
Да… Нямаше нищо не на място. Всеки от медицинския персонал се движеше с определена цел. Някой се закашля в съседния кабинет. Шумът от климатичната инсталация създаваше непрестанен тих фонов шум.
Той присви очи, изкушен да използва способностите си на симпат, но беше прекалено рисковано. Едва се беше стабилизирал.
Кутията на Пандора трябваше да остане затворена.
Върна се обратно в кабинета за прегледи, извади телефона си и започна да набира Хекс, за да я повика обратно в клиниката, но вратата се отвори, преди да е успял да се свърже.
Зет му Зейдист показа глава през вратата.
— Чух, че си тук.
— Здравей. — Рив остави телефона настрана и преглътна пристъпа на параноя, съпътстващ двойните дози. Това бе то, радостта от страничните ефекти.
По дяволите.
— Кажи ми, че не си тук заради Бела.
— Не. Тя е добре. — Зи затвори вратата и се облегна на нея, с което на практика ги заключи заедно вътре.
Очите на брата бяха черни. Което означаваше, че е вбесен.
Ривендж придърпа бастуна и го подпря пред себе си, в случай че му потрябваше. Той и Зи се разбираха добре, като се изключеха някои малки проблеми в началото на връзката му с Бела, но нещата винаги можеха да се променят. И като се имаше предвид мрачният му поглед, който като че идваше от вътрешността на крипта, явно беше станало точно това.
— Имаш нещо на ум ли? — попита Рив.
— Искам да ми направиш лична услуга.
Думата услуга вероятно не беше използвана на място.
— Казвай.
— Искам да престанеш да търгуваш с близнака ми. Ще му спреш доставките. — Зи опря ръце на кръста си. — Ако не го направиш, ще се погрижа да ти е невъзможно да продаваш нещо повече от сламки за коктейли в твоята дупка.
Рив почука с края на бастуна си по масата за прегледи и се почуди дали Зейдист би променил тона си, ако знаеше, че приходите от клуба спасяват брата на неговата шелан от колонията за симпати. Зи беше наясно какъв е, но си нямаше и представа за игрите на Принцесата.
— Как е сестра ми? — попита Рив провлечено. — Добре ли се справя? Спокойна ли е? Това е важно за нея, нали? Да не й се причиняват излишни тревоги.
Очите на Зейдист се присвиха до цепки, а обезобразеното му лице беше като извадено от нечий кошмар.
— Не мисля, че искаш да се стига дотам.
— Ако навредиш на бизнеса ми, ще има последствия и за нея. Повярвай ми. — Рив задържа бастуна си в изправена позиция. — Близнакът ти е възрастен мъж. Ако имаш проблеми с порока му, може би трябва да говориш с него.
— Ще се разбера с Фюри. Но искам думата ти. Не му продавай повече.
Рив се загледа в бастуна си, застанал във въздуха в перфектен баланс. Отдавна беше намерил покой в бизнеса си, без съмнение, с помощта на природата си на симпат. Беше превърнал в морален императив необходимостта да се възползва от слабостта на другите. Оправдаваше търговията си с наркотици с факта, че изборът на клиентите му няма нищо общо с него. Ако съсипваха живота си заради продаваното от него, това беше тяхно собствено право, при това не много различно от други социално приемливи начини, по които околните се самоунищожаваха. Като например да се тъпчат с храна, докато си докарат сърдечно заболяване заради рекламите на „Макдоналдс“. Или да се напиват, докато не стигнат до чернодробна недостатъчност, благодарение на добрите хора, произвеждащи бира. Или да залагат на хазарт, докато не загубят къщите си.