Наркотиците бяха стока, а той беше бизнесмен и зависимите щяха да намерят унищожението си някъде другаде, ако неговите врати се затвореха. Най-доброто, което можеше да стори, беше да се убеди, че боклукът, купен от него, няма опасни примеси и чистотата му е постоянна, за да могат да премерят правилно дозите си.
— Искам думата ти, вампире — настоя Зейдист.
Рив погледна към ръкава, покриващ лявата му ръка, и се замисли за изражението на Хекс, когато видя какво си е причинил. Странен паралел. Това, че неговата гадост му беше предписана, не означаваше, че не може да злоупотребява с нея.
Рив вдигна очи, после затвори клепачи и спря да диша. Простря се във въздуха между себе си и брата и проникна в съзнанието му. Да… зад гнева му се криеше същински ужас.
И спомени… за Фюри. Случка от преди време… около седемдесет години… смъртно легло. Това на Фюри.
Зи увиваше близнака си с одеяла и го прибутваше към горящия огън. Беше разтревожен… За първи път, откакто беше загубил душата си поради робството, гледаше на някого със загриженост и жалост. Попи горящото от температура чело на Фюри, взе оръжието си и тръгна.
— Вампире… — измърмори Рив — виж ти колко грижовен си бил.
— Разкарай се от проклетото ми минало.
— Ти си го спасил, нали? — Рив отвори очи. — Фюри е бил болен. Отишли сте при Рот, защото не е имало къде другаде да идете. Злодеят в ролята на спасител.
— За твоя информация съм в ужасно настроение, а ти ме караш да освирепявам.
— Така сте се озовали в Братството. Интересно.
— Искам думата ти, Гълтачо на грехове. Не отегчителни приказки.
Движен от нещо, което не искаше да назове, Рив положи ръка на сърцето си. Произнесе ясно на Древния език:
— Тук ти давам клетвата си. Никога вече родният ти брат близнак няма да излезе от моето заведение с наркотици у себе си.
По белязаното лице на Зейдист проблесна изненада. После кимна.
— Казват никога да не вярваш на симпат. Ще заложа на онази половина от теб, която те прави брат на моята Бела. Разбираш ли ме?
— Добър избор — промърмори Рив и свали ръката си. — Защото именно с тази половина дадох обещанието. Кажи ми нещо. Как ще се увериш, че не купува от друг?
— Честно казано, нямам представа.
— Късмет тогава.
— Ще ми е нужен. — Зейдист тръгна към вратата.
— Зи?
Братът хвърли поглед през рамо.
— Долавял ли си лоши вибрации тази вечер?
Зи се намръщи.
— Да, но къде му е новото на това? Не съм долавял добри от бог знае колко време.
Вратата се затвори, а Рив отново сложи ръка на сърцето си. Проклетото нещо блъскаше като лудо без видима причина. Вероятно беше добре, че щеше да го види лекар. Без значение колко време щеше да отнеме.
Експлозията разтърси клиниката с тътен, подобен на гръмотевица.
19.
Фюри прие форма сред боровете зад гаражите на клиниката на Хавърс. Точно тогава се включи охранителната аларма. Острият вой разлая съседските кучета, но нямаше опасност да бъде повикана полицията. Сигналът беше настроен на прекалено висока честота, че да бъде възприет от човешко ухо.
По дяволите… Не беше въоръжен.
Въпреки всичко тръгна към входа на клиниката, готов да се бие с голи ръце, ако се наложеше.
Беше по-зле от най-лошия очакван сценарий. Стоманената врата зееше отворена, подобно на нечия разцепена устна. Вратите на асансьора в преддверието бяха разтворени широко. Шахтата с нейните кабели и жици беше на показ. По-надолу в тавана на кабината имаше дупка от взрив, подобна на рана от изстрел в гърдите.
Наоколо се издигаха струи дим и талази миризма на бебешка пудра, носени от въздушното течение откъм подземните етажи на клиниката. Тази сладко-кисела комбинация и звуците от бой, носещи се отдолу, накараха Фюри да оголи кучешките си зъби и да стисне ръцете си в юмруци.
Не изгуби време да се чуди как лесърите са разбрали къде се намира клиниката и не си направи труда да използва стълбата, монтирана към бетонената стена. Скочи долу и се приземи на частта от покрива на асансьорната кабина, която беше оцеляла. Последва повторен скок през дупката, за да се озове сред пълен хаос.