Подскочи, когато видя, че я наблюдава, върна цветето на мястото му и бързо се прибра в стаята си, като затвори вратата, без да издаде и звук.
Знаеше, че не може да я държи тук вечно. Далече от всичко познато и от това, което тя всъщност беше. А и трябваше да извършат сексуалната церемония. Такава беше сделката, която бе сключил, и такава беше нейната роля, която тя бе готова да изпълни, както сама му обясни, без значение колко е била уплашена в началото.
Погледна към бюрото, където лежеше тежкият златен медальон с размер на голяма писалка. Надписан с най-архаичната версия на Древния език, той беше символът на Примейла — не просто ключ за всички сгради от Другата страна, а визитка на мъжа, за когото бяха отредени Избраниците.
Примейлът олицетворяваше силата на расата.
Днес медальонът отново подаде сигнал, както и предишния ден. Ако Директрис искаше да се срещнат, това чудо започваше да вибрира и от него се очакваше мигом да се затътри там, където се предполагаше, че е домът му — в Светилището. Пренебрегна повикването. Точно както беше направил с предишните две.
Не искаше да чува онова, което вече му беше известно. Скоро се навършваха пет месеца от церемонията за встъпването му в ролята на Примейл.
Замисли се за Кормия, свряна в стаята за гости до неговата спалня, затворена в себе си. Никой не разговаряше с нея. Беше отделена от посестримите си. Той направи опит един-два пъти да общува с нея, но това я плашеше. Което беше съвсем разбираемо.
Боже, чудеше се как беше издържала през цялото това време, без да полудее. Нужен й беше приятел. Всеки имаше нужда от приятел.
Обаче не всеки заслужава такъв, изтъкна Магьосника.
Фюри се завъртя и тръгна към душа. Спря до кошчето за боклук. Смачканата на топка рисунка се беше разтворила и сред гънките той зърна плетеницата от бръшлян, която беше добавил. За миг си припомни за изображението под нея. В съзнанието му изникнаха кичурите коса, спускащи се по гладките страни. Кичури, накъдрени като розови венчелистчета.
Поклати глава и продължи да върви. Кормия беше прекрасна, но…
Да я желаеш, би било уместно, завърши Магьосника. Но защо да се захващаш с това? Може да съсипе идеалния ти списък с постижения.
А това би било истинска трагедия, нали, приятелю?
Фюри усили музиката на Пучини и влезе под душа.
2.
Когато капаците се вдигнаха за през нощта, Кормия беше много заета.
Седеше с кръстосани крака върху персийския килим в спалнята си и вадеше грахчета от кристална купа. Зърната бяха твърди като камъчета, когато Фриц ги донесе, но след като покиснаха за кратко, омекнаха достатъчно, че да бъдат използвани.
Хвана едно, посегна вляво от себе си и взе клечка за зъби от малка бяла кутия с надпис на английски „Клечки за зъби Саймън, 500 броя“.
Тя взе грахчето и го заби в края на клечката, после взе друго зрънце и друга клечка и направи същото, за да оформи прав ъгъл. Продължи, докато не се получи квадрат, прераснал след малко в триизмерен куб. Доволна от резултата, се наведе и го прикрепи към един от другите, подобни на него, с което завърши последния ъгъл на четиристенната фигура с диагонал на основата от метър и половина. Сега щеше да продължи нагоре, добавяйки етажи в структурата.
Всички клечки бяха еднакви, идентични късчета дърво. Граховите зърна също бяха еднакви, кръгли и зелени. Напомняха й на мястото, откъдето идваше. Еднаквостта беше важна в непреходното Светилище на Избраниците. Тя беше най-важното нещо.
Тук много малко неща бяха идентични едно с друго.
Видя клечките долу по време на хранене, когато брат Рейдж и брат Бъч ги извадиха от фина сребърна кутийка, преди да напуснат столовата. Една вечер без никаква причина взе няколко, преди да се прибере обратно в стаята си. Сложи една в устата си, но вкусът на сухото дърво не й допадна. Без да знае какво друго да прави с тях, ги подреди на масичката до леглото и оформи с тях различни фигури.
Фриц беше влязъл да почисти и забеляза с какво се занимава. Малко по-късно се върна с купа грах, накиснат в топла вода. Показа й как да го използва. Зърно грах между две клечки. После добави друг сегмент и преди да разбере, се беше получило нещо, което си струваше да се види.